Дервишът Алиреза след 6 години у нас: Счупиха ми челюстта в Иран, станах християнин в България

Съпругата и синът му бягат в Австрия, пътят към тях е белязан с перипетии 

Изповядване на забранения в Иран суфизъм вкарва два пъти в затвора дервиша Алиреза Джавани. 56-годишният мъж успява да пристигне в България с едничката цел да стигне до Австрия, където по-рано като търсещи закрила са стигнали жена му и синът му.

"Реших да напусна страната, макар и без документи. Уредих си виза и всичко необходимо, като си платих за това. Реално документите бяха законни, но уредени по незаконен начин. Казаха ми, че трябва да мина през България, където ще ме чака човек и ще ме закара до Австрия. Пристигнах със самолет във Варна с туристическа виза и изрядни документи. След това отидох в София, но човекът, който трябваше да ме заведе в Австрия, не се появи. Останах в едно жилище три месеца, после заедно с други хора - бяхме цяла група - решихме да тръгнем. Спряха ни на границата със Сърбия и понеже бях без документи, ме заловиха", споделя Алиреза.

Пристига през 2016 г. в България с туристическа виза. Тук подава молба за закрила и от тогава има няколко отказа от Държавната агенция за бежанците за предоставяне на закрила. Следват 6 трудни години в България, през които фондация ЦПП-Глас в България го съпътства в битката за закрила и справедливост.
От българските власти получава отказ след отказ и попада в познатия на много търсещи закрила у нас порочен кръг на нелегално пребиваване без документи, после пак процедура за закрила, после пак отказ.

"Аз изповядвах суфизъм, чийто последователи са така наречените дервиши. Това течение на исляма е забранено в Иран. По тази причина лежах два пъти в затвора. Първия път бяхме с жена ми, която също изповядва тази религия. Тогава бях измъчван и бит, челюстта ми беше счупена. Втория път арестуваха само мен, но жена ми се уплаши, че ще арестуват и нея, и тя реши да вземе сина ни и да напусне страната, докато аз съм в затвора. Имам дъщеря, но понеже беше омъжена, за нея нямаше заплаха. Синът ми беше около 17-годишен тогава", разкрива Алиреза.
Жена му и момчето му стигнали до Турция и от там чрез каналджии до Австрия. През това време след престой от два месеца и половина зад решетките в Иран мъжът е подпомогнат от свой познат военен да вдиша отново свободата.

"Той се застъпи за нас, платихме си подкуп и така излязох от затвора. Но жена ми и детето вече ги нямаше. Знаех, че няма да се върнат, и не исках и за миг да продължа живота си без тях. Единственото, което можех да направя, е да се опитам да отида при тях. Знаех, че няма да е лесно, но само това ми оставаше", споделя Алиреза и потегля към България.
След като е заловен на границата със Сърбия, Алиреза е вкаран в Бежанския център в Харманли.
"После успях да се свържа с човека, който трябваше да ме посрещне тук. Той ми каза като получа зелена карта от Агенция за бежанците, да дойда в София. Месец и половина бях в хотел в София на собствена издръжка, но човекът ми каза, че няма да стане, и това беше", разказва перипетиите си Алиреза.

След това подава молба за закрила.

"Още когато ме арестуваха, казах на властите в България, че искам да се присъединя към семейството си, но те ми отговориха, че първо тук трябва да подам молба за закрила. Направих го, но ми отказват два пъти. Бях отчаян. Но се появи нова надежда, когато разбрах, че мога да подам молба за присъединяване към семейството ми в Австрия. Тогава се обърнах към Диана Радославова от ЦПП-Глас в България да ми помогне за откриване на процедура за присъединяване към семейството ми. Тя положи огромни усилия, но отново получих отказ. Последваха месеци на несигурност, отчаяние и надежда, докато не дойде март 2022-а. Тогава жена ми и синът ми получиха статут на закрила в Австрия. Бях много щастлив за тях и отново се появи надежда", разкрива иранецът.
Тогава адв. Диана Радославова му споделя, че след като семейството му е получило закрила, могат да подадат повторна молба към българските власти за присъединяване към тях.

"Жена ми също се обърна към австрийските власти за съдействие да се присъединя към тях. Ходих в австрийското посолство с документите, които имах, но се оказа, че без паспорт, личен документ няма как да стане, иначе щяха да ми дадат веднага виза.

Процедурата за закрила вече беше закрита. Диана ми помогна, не се отказа до последно и в крайна сметка този път, след шест години, получих разрешение от българските власти да отида при семейството си", доволен е суфистът.

Преди да замине за Австрия, Алиреза споделя, че у нас се запознал с християнството.

"Има училище и църква, които ми помогнаха много. Ако не бяха те, нямаше да се справя. Те ми оказаха изключителна морална подкрепа и стимул да продължа да вярвам, като ми създадоха един малък и уютен свят, в който да се чувствам човешко същество, с достойнство и с принос. Тук приех и християнството, просто защото така го почувствах в сърцето си", споделя иранецът и добавя, че пасторът от църквата го спасявал в моментите, когато губел надежда.
Дервишът от Иран е категоричен, че в Австрия ще занесе спомена за добри хора и нови приятелства.
Алиреза вече е в Австрия при семейството си, разкрива адв. Диана Радославова от ЦПП-Глас в България.

"Финалът на тази история е хубав, но 6 години от живота на един човек никой не може да компенсира - години на страх от връщане в Иран, на болка от разделяне със семейството му, на унижение от големи периоди на живот без права и без документи в България. Ние оставаме тук, в България, твърдо решени да продължаваме да се борим годините от живота на хора като Алиреза да не бъдат пропилявани в България, правата им да бъдат зачитани, достойнството им на уникални човешки същества с богатство в душите си да бъде ценено, така че да помнят България по-скоро с добро, отколкото с лошо. А истории като тези на Алиреза ни дават сили да продължим", посочва юристът.

Протестно шествие за убитата Махса

Протест-шествие провежда иранската общност в България на 12 ноември пред НДК с подкрепата на 38 български неправителствени организации, събрани в гражданско обединение "Равни БГ". Той е за жените на Иран, в защита на човешките права, за справедливост, за политическо и социално равенство.

Ислямската държава е разтърсвана от протести, избухнали след убийството на 22-годишната Махса Амини. До момента над 300 иранци са загубили живота си, а броят на задържаните, протестиращи за човешки права, надхвърля 12 000.