Соцпаметници тънат в разруха

Боклуци, графити и свастики "красят" историята 

Монументите в Перущица и на българо-съветската дружба във Варна превърнати в бунища

Години наред Паметникът на трите поколения в Перущица тъне в забвение и разруха. И това щеше да си остане обществена тайна, ако медийната шумотевица покрай една фотосесия не бе разкрила грозната истина.

Монументът е издигнат през 1976 г. по случай 100-годишнината от Априлското въстание в памет на няколко поколения загинали за свободата перущенци. Паметникът се състои от три скулптурни групи с обща дължина над 60 м, които пресъздават моменти от Априлското въстание, Септемврийското въстание от 1923 г. и събитията около 9 септември 1944 година. Докато първото събитие е безспорно най-важно и централно за паметника, а и за цяла Перущица, то другите две са натрапени от комунистическата власт.

46 години след вдигането на масивната скулптура паметникът е заприличал на бунище. Видимо историческият обект е станал жертва на недобросъвестни люде, които използват монумента като кошче за боклук. Напът е да изчезне и пътят до него, така както е станало с осветлението, стълбището и всички железни елементи.

"Апокалиптична разруха. Надписи "Що е черно, на сапун", свастики, вулгарни изрази на английски език, грозни графити, купчини боклук и падащи плочки. Районът около въпросния саркофаг миришеше на урина, тягостно. А самият той беше покрит с боклуци", написа певицата Рут Колева в социалните мрежи след провокативната си фотосесия, за която бе нападната от местните власти и не само от тях.

Подобна съдба сполетява и редица други паметници у нас. Според доклад на Сметната палата 90% от културното ни наследство е в окаяно състояние.

Пореден пример за това е Бузлуджа. "Чинията", както стана популярна през годините, е издигната през 1981 г. на връх Хаджи Димитър в Стара планина и до днес е най-големият идеологически паметник в България. След политическите промени през 1989 г. паметникът започва да се руши. Счупени са стъкла, мозайките са изкъртени, мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила са унищожени.

Преди няколко години окаяното състояние на паметника "1300 години България" пред НДК в столицата също доведе до неговия край. Монументът бе демонтиран заради опасността, която представляваше за минаващите наоколо.

Паметникът на съветската армия в София е друг нерешен въпрос, който все така стърчи като място за срещи на скейтъри и бираджии въпреки общинското решение от 1993 г. да бъде демонтиран.

Паметникът на българо-съветската дружба във Варна също е поредния изоставен монумент, който олицетворява разрухата на соцпаметниците. И не само на тях.