Цирковият артист Александър Балкански: Папа Йоан Павел Втори ми подари броеницата си

В България с години чакам министър да ме приеме, ще съдя властта 

КОЙ Е ТОЙ

Александър Димитров Балкански е роден на 8 август 1942 г. в Плевен. По линия на майка си - Лола Орландо Малеволти, е с италиански корени. Прохожда на манежа и едва 7-годишен дебютира в цирк "България". 15 години е част от програмата на най-големия пътуващ цирк - баварският "Кроне". Александър е създател на емблематичния номер "Колелото на смъртта" и основател на един от най големите циркове в света - "Балкански".

- Г-н Балкански, как построихте цирковата си империя?

- След 15-годишния договор в Германия с цирк "Кроне" поради липса на конкуренция в България реших да създам пътуващ цирк. Първоначално циркът носеше името "Тадж Махал", но след дискусия с министъра на културата Ема Москова решихме, че трябва да носи българско име, а какво по-българско от Балкански.

- С какви трудности се сблъскахте в създаването на цирка?

- Създаването на цирка не беше никакъв проблем. Ние работихме в Германия до 1999 година, а шест години по-рано решихме да направим цирк и имахме тези шест-седем години за подготовка. Пречките започнаха да се появяват, след като направихме цирка. Най-голямата ми болка е, че в Министерството на културата третират изкуството ни като второстепенно, и това е само в България. В чужбина циркът е равнозначен с театъра, киното, операта и балета. В България чакам години да ме приеме министърът на транспорта по един изключително важен транспортен проблем за цирка, който е от 2008 г., когато приключихме нашите турнета. Исках среща с предишния министър на транспорта, но така и не ме прие на разговор. Преди 2 седмици отново подадох молба, отговориха ми, че настоящият е много зает и постоянно пътува в чужбина. Не го разбирам това правителство. Другия месец, ако не ме приемат, ще пристъпя към съдебна дейност. Ако трябва, ще стигна и до Европейския съд! Ще ги съдя и за пропуснати ползи - да ми върнат парите за изтеклите 5 години. Парадокс е, че нося награди и признания на България, а политиците се опитват да ме спънат.

- Вие сте част от поколения циркови артисти, как успявате всички да поддържате интереса си към това изкуство?

- Който е бил под шапитото веднъж, никога не може да се откаже от този романтичен живот. Майка ми ме роди и ме оставяше в центъра на манежа, след 10 месеца проходих там и целият ми живот мина в цирка. Аз съм шесто поколение цирков артист, а моите внуци, 8-годишната Натали, 10-годишната Мари и 15-годишният Цициано, са седмо. Те работят от 1 година по нашия нов, изключително опасен номер.

- Какъв е вашият коронен спектакъл?

- Играл съм много номера. Първият беше акробатика на опъната тел. Правих предно и задно салто. Премятания през обръч - атрактивно и единствено порода си изпълнение в България. Един от уникалните ми номера беше баланс на трапец.

- Опасни ли са тези трикове?

- Изключително рискови и опасни за живота. В софийския цирк паднах от трапеца на 11 метра височина и прелетях манежа. Приземих се върху амфитеатъра на цирка и останах жив. Имах два счупени прешлена и 8 счупени ребра, но никога не съм се замислял да се откажа.

- Вие сте носител на много престижни награди в цирковото изкуство. Разкажете ни за последната.

- Цирк "Балкански" преди 2 седмици беше награден за най-успешен и красив цирк в Европа и света. Глобално има 6 такива цирка, ние сме седмият. На 12 октомври т.г. ни поканиха в Европейския парламент в Брюксел и Мария Габриел ни връчи наградата. Почетната статуетка пристигна в България в Деня на будителите.

- Кои са най-интересните дестинации, които сте посетили с цирка?

- Благодарение на професията си съм видял Седемте чудеса на света. Циркът ми даде възможност да играя 3 пъти във Ватикана пред папа Йоан Павел. Работил съм пред датската, шведската и холандската кралица. Изнасял съм представления пред английската кралица и пред бившия президент на САЩ Ричард Никсън.

- Как се чувствахте на спектакъла пред папата?

- Изключително горд. След първата ни изява пред папата по комунистическо време, когато се върнах в България, ме затвориха 168 часа в Софийския затвор. Беше ужасно да се върна в родината след такъв успех и вместо признание да получа 8 месеца проверки. Аз заведох 6 дела и всичките ги спечелих. Накрая ни освободиха да пътуваме по света.

- Липсват ли ви животните в цирка?

- Много ми липсват! Не само на мен, а и на хората. В цирка няма диви животни, има доместицирани, които са третирани като домашни животни. Ние се отнасяме хуманно с тях и има висша форма на контакт между дресьора и животните.

- Раздели ли се окончателно цирк "Балкански" с "Колелото на смъртта"?

- Всяко нещо има своя край. Спряхме го преди 2 години. 35 години този номер се изпълняваше от синовете ми. Александър и Николай са в предпенсионна възраст. Те започват да губят своите физико-функционални качества. Работеха на 15 метра височина, а колелото се върти със 70 километра в час. От най ниската точка до горната колелото отива за по-малко от 2 секунди. Това изисква много сериозна форма. Търсим хора, на които да поставим този номер, но това може да стане между двама много близки хора, защото те трябва да отговарят за животите един на друг. Засега не можем да намерим такива.

- Кои са новите номера в арсенала на цирк "Балкански"?

- Програмата ни се сменя всяка година. У нас на цирк ходят 3% от населението, това са около 200 000 души, ние сме длъжни да им показваме нови неща.

- Кой е любимият ви момент от цирка?

- Второто участие пред папа Йоан Павел. Тогава папата слезе при нас да ни поздрави. Аз му казах, че веднъж вече сме били при него, и той ми отговори на полски: "Помня, но сега сте по-добри", и ми подари своята броеница. Помня го, сякаш беше вчера.