Големият Георги Мишев 33 години след 10 ноември 1989 г.: Още 50 години няма да се оправим

Липсва управленски елит, а и просперитет без висока култура няма

"Няма да се оправим още 50 години. Ето пак идва 10 ноември, няколко дни след рождения ми ден, и какво... пак същото като преди 33 години. Все си пожелавам промяна, но явно пак няма да стане толкова бързо. За съжаление, тук не успяхме да си отгледаме критична маса, която да промени нещата."

Това сподели големият писател Георги Мишев, който само преди дни стана на 87 години, за предстоящата дата 10 ноември 1989 г., когато падна от власт режимът на Тодор Живков.

Сценаристът на куп игрални филми в златния фонд на българското кино съжалява, че като бивш седесар не вижда зад какво да застане в момента, и не вярва, че нови избори ще променят нещата.

"Още поне 50 години ни трябват след няколко поколения, за да се създаде един управленски елит. Така вървят държавите напред, другото е смяна на едни с други. Това започна още навремето, 1991-1992 година, когато се появиха първите нетърпеливи и жадни за власт хора, от които започна разпадът на СДС - и ето го резултата. Още тогава ние, "старците", които още не бяхме съвсем старци, но бяхме по-стари, им казахме, че с това разцепление водят до обезличаване. И сега не знам кога пак ще се обедини синьото", сподели Мишев, който смята, че и днес няма успешни политици, а повечето са псевдополитици.

"Ако трябва да кажа нещо положително, то е, че това, което се промени в държавата, се случи в резултат от натиска на Европа. Всичко това стана под влияние на Запада. Въпреки това тук, за съжаление, не намери достатъчна почва, че да се случи докрай, да се развие нормално този процес - както стана в Чехия, в Полша, Унгария дори. Когато 90 години не е имало никаква опозиция, инстинктът за опозиция на една нация е напълно притъпен и трябва да мине време, за да се събудят у новите поколения първични инстинкти за съпротива срещу всяка тирания. Надявам се, че този процес все пак е започнал от новото поколение", смята авторът на "Преброяване на дивите зайци", "Вилна зона", "Дами канят" и т.н.

Според него изкуството с днешна дата не се отразява на политиката, тъй като е безопасно, не може да сваля правителства. "И затова го оставиха без контрол, без помощ, без никакво чувство за отговорност пред нацията. Ти като лишиш една нация от литература, изкуство, слизаш на едно примитивно ниво на държавност и започваш да управляваш едни полуграмотни хора, които са лесно манипулативни. Ама в един момент те стават една неуправляема стихия и кръгът се затваря. Защо хората по цял свят се борят за висока култура? Защото високата култура спомага и за просперитета на нацията. А ние живеем без култура, не ни трябва, това е", смята писателят.

Мишев е категоричен, че за две неща трябва да сме благодарни на природата - за паметта и за езика, с който можем да изразим спомена. "Днешните деца няма да имат преживявания като нашите, но все ще си спомнят нещо от станалото извън "лайкването", което заема 24 часа от денонощието им", смее се Георги Мишев.