Два пожара унищожават дома и мечтата на майстор Велян

Дърворезбарят прави параклис, детска площадка и етнографски кът в село Радуил

По цели нощи не мога да спя и дялкам, но няма да мирясам и пак ще ги изградя, категоричен е творецът

Къща за гости с механа, етнографски кът, параклис, детска площадка - това е малка част от сътвореното от 72-годишния дърворезбар от самоковското село Радуил Велян Захариев. Само в рамките на година два пожара унищожават и къщата, и етнографския кът, които талантливият майстор е направил с много любов. Това не пречупва възрастния творец и той се заема да поправи съсипаното от огнената стихия.

"30 години го правих, за 30 минути изгоря! Цял треперя, не мога да спя по цели нощи. Дялкам, за да се успокоя. Как да мисля - от нищо стана нещо. Много съм чувствителен и ми е трудно да преживея случилото се. Моите мъки никой не може да ги разбере. Но докато съм жив, няма да мирясам. Сигурен съм, че ще направим изгорялото по-привлекателно отпреди", споделя пред "България Днес" прочутият майстор Велян.

От малък той се запленява по магията на дървото и сам се научава да прави иконостаси, икони, животни, птици, морски обитатели, зодиаци. Прави дърворезби по мотиви от народни песни. Създава макети на мадан, бичкия (ръчен трион), гатер, маслобойна, воденица. "Винаги съм се изявявал с майсторлък! Господ ми е дал голяма дарба!", благодарен е дърворезбарят.

Като млад той служи в Строителни войски, като обучава много от войниците да са майстори. Талантът му не се простира само до дърворезбата, а умело борави и с китарата. "През 70-те години всички мечтаеха за коли, а аз свирех на китара. Имитирахме "Би Джийс", "Ролинг Стоунс", спомня си бай Велян.

"За моя живот може да се напише книга. Живея четвърти или пети живот - имал съм смъртни моменти, но съм имал и щастливи мигове", признава творецът. Като 7-годишен той пада в 4-метрова шахта, след като се надвесва да търси попови лъжички. Докато работи в Русия, му пада тухла на главата и 26 часа е в кома. "Никой от бригадата ми не дойде", вайка се майсторът. Но инцидентът доказва чувствата на любимата му Наташа, която го навестява в болницата и го спасява от гладна смърт, като му носи храна.

Влюбените решават да се установят в България. Тогава талантът на майстор Велян се прочува из цялата околия. "Имах поръчки за 2 години напред", спомня си дърворезбарят.

До 90-те години живее в Самоков, но решава да се завърне в село Радуил. "Исках да има къде да настаня семейството си. Мечтаех да правя туризъм тук, а нищо не разбирах. От старата къща вдигнах двуетажна за гости за 30-35 души, с механа и малък басейн. Близо 30 години я подобрявах, а хората идваха всяка седмица при нас - за празници, кръщенета. Имаше оплаквания от музиката. Вероятно затова някой ме поръча. На 25 срещу 26 юни м.г. до 3 ч през нощта стоях на басейна. Половин час по-късно всичко беше в пламъци", спомня си ужаса именитият майстор. Версията на пожарникарите е, че е станало късо съединение.

Огнената стихия унищожава десетки дърворезби на бай Велян, с които той е украсил механата. "Борбата ми сега е да възстановя къщата с механата, 3 пъти по-голям басейн ще направя. Но всичко това струва пари. Една част от нещата възстанових със спестяванията си, но вече караме на две пенсии от по 400 лева.

Само година след като пламъците обгръщат къщата на бай Велян, пожар съсипва и етнографския кът "Веляновата бичкия". Него майсторът завършва през 2019 г. с помощта на сина си, внука си и хора от селото. Автентичният радуилски парк е поместен до река Ибър, като идеята му е да се покаже поминъкът на селото от миналото и силата на водата. На метри от реката са изградени мелница, мадан (съоръжение за обработка на желязна руда), воденици и маслобойна. Има и няколко навеса за барбекюта, къща на дърво, мостчета. За кратко време мястото в гората става атракция за хората от района и за туристите.

"Навремето в Радуил е имало шест бичкии, имало е железодобив и се е обработвала желязната руда", разказва майсторът. Негова интересна идея е да се насочи водата към скалите, като така се образува водопад. Под него е изградено езеро за риболов.

На 26 юли т.г. хора от селото съобщават, че красивото паркче гори. Оказва се, че е възникнал пожар при най-близкия до реката навес, където е сложен диван. Вероятно някой неволно си е оставил цигарата, предполага създателят на етнографското кътче.

Сега той и семейството му живеят в преддверието на дома си, докато останалата част от къщата се ремонтира. Самият дърворезбар работи в малка стаичка, обгорена от пламъците. Творбите си държи по рафтове над леглото. Докато придава живот на дървото, гледа с тъга по посока на изгорялата механа.

Заради трагедията, която спохожда бай Велян, хората от селото се заемат да му помогнат. Слагат кутии за дарения по магазините и събират пари, но те не са достатъчни за възстановяване на Веляновата бичкия.

Бай Велян споделя, че една от мечтите му е да се създаде музей в селото, в който да се показват творбите на местните майстори. Към него трябва да има и школа, в която да се обучават млади резбари, за да се предаде занаятът.

Може да се помогне

Майстор Велян се надява хора и спонсори да му помогнат, за да възстанови отново къщата и етнографския кът. Предлага дори договори, чрез които благодеятелите да си възвърнат инвестициите, не иска просто подаяния. "България Днес" публикува сметката на името на съпругата на дърворезбаря, за да може, който има желание, да помогне за реставрирането на засегнатото от огъня.

Наташа Борисова Захариева

BG80STSA93000028595899

село Радуил, общ. Самоков

ул. "Пионерска" 113