Деян покори Андите в инвалидна количка

За силата на човешкия дух няма граници 

Добри хора го носят на гръб и достига Мачу Пикчу, който е на 2430 м надморска височина 

Деян Колев от Велико Търново покори Андите в инвалидна количка.

47-годишният мъж е диагностициран с множествена склероза и е неподвижен на 100 процента, но това не го отказва да преследва смело мечтите си. Заедно с любимата си жена Теодора Деян успява да посети световноизвестния храмов комплекс Мачу Пикчу в Перу, вижда с очите си най-високо разположеното плавателно езеро на планетата ни - Титикака, и достига до 4300 метра надморска височина при изкачване в планинската верига в Южна Америка.

"Перу беше моя мечта от много отдавна и не спрях да мисля за това пътуване дори когато ми поставиха диагнозата. Ако трябва да търсим положителното в моето положение, множествената склероза не атакува веднага като инфаркт, инсулт или катастрофа. Отне години, докато положението ми се влоши. Разбрах, че това ще е пътят, който ме очаква. И осъзнах, че животът продължава. Че няма място за самосъжаление. Кажеш ли си "защо се случи точно на мен" и "можеше ли да бъде нещо друго", значи си се предал и животът ти е приключил", сподели емоционално пред "България Днес" Деян, който от шест години е в инвалидна количка.

По-рано тази година с половинката си Теодора решават, че е дошло време за пътуването на живота им.

"Организацията ни отне около 2 месеца. Имаме приятели, които живеят в Перу, и те ни помогнаха да си направим маршрута. С мъжа ми сме активни хора и постоянно пътуваме, но имахме малки притеснения как ще премине всичко. Въпреки това си казахме, че щом има желание, ще има и начин. И така, тръгнахме в началото на миналия месец и се върнахме в България две седмици по-късно", разказа пред "България Днес" Теодора Крумова, която е семейство с Деян вече 22 години.

Пътешествието им започва с полет до Мадрид, след това се качват на самолет до перуанската столица Лима, продължават до град Куско. Шансът да се достигне Мачу Пикчу е да се качат на влак до градчето Агуас Калиентес.

"Очаквахме да има платформи за трудноподвижни хора, да има удобства... И изведнъж пред нас се появи влак като в България. Казахме си, че сме дотук и няма как да продължим. И тогава чудесата започнаха да се случват. Кондукторът и пътници слязоха от влака и качиха Деян на гръб. Докато се усетя, бяха качили и инвалидната количка. Тогава разбрах, че перуанците се различават в някои отношения от българите. Да, те също нямат добри условия, но винаги са готови да ти помогнат. Тук първо ще ти обяснят, че няма как да се случи, ще започне едно чудене и мислене, докато там веднага действат. И го правят с усмивка", споделя с възхита Теодора.

Добрите жестове продължават, след като семейството трябва да продължи с автобус до Мачу Пикчу. "Шофьорът, вместо да се възмути, че го бавим, слезе и дойде да помогне. Тогава се сетих за случая в Перник, при който шофьорът отказа да качи дете, защото му плаща с жълти стотинки", добави към емоционалния си разказ Крумова.

Следва ново изпитание - изкачване по стъпала, издълбани в скалите. Там с подкрепа се включват полицаи и хора от охраната на един от най-известните туристически обекти в света, разположен на 2430 м надморска височина. Така мечтата на Деян и Теодора се сбъдва.

След като покоряват Мачу Пикчу, пътешествениците стъпват и върху плаващи острови от тръстика във водите на езерото Титикака - 3812 м надморска височина. Там се запознават с местни хора и обменят идеи и опит с тях, тъй като двамата българи са създатели във Велико Търново на център за образователна интеграция на ромски деца.

"Човешкият дух е изключително важен в такива ситуации. Винаги трябва да се тръгва с нагласата, че може да има препятствия, но не трябва да се казва "аз не мога". Изключително съм горда с Деян, който премина скални стъпала с инвалидна количка и дори се качи в тръстикова лодка", добави гордата с половинката си жена.

Двамата вече имат нова мечта - не само да отидат като туристи в Перу, а да живеят постоянно там и да работят с местни хора. Вярват, че България може да обменя практики и идеи с държавите от Латинска Америка.

"На хората със заболявания искам да кажа никога да не се отчайват! Никога да не се отказват! Здравословен проблем може да се случи на всеки, но да не се предаваме! С наближаването на пътуването до Перу си мислех дали болестта ми няма да създаде допълнителни препятствия. Но когато вече е факт, мога да кажа, че аз съм победител", завърши с високо вдигната глава символът на борбеността и добрия пример с име Деян Колев.

Жителите на изгубения град мистериозно изчезват

Мачу Пикчу е построен от инките през XV век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.

Дворците, храмовете и домовете са наричани още "Изгубеният град на инките". Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. Същата година всичките му жители тайнствено изчезват.

Американският историк Хайръм Бингам III популяризира Мачу Пикчу през 1911 г. и оттогава е едно от най-посещаваните туристически места.