Боксьорът Стефани Койков: Затворът беше моето училище

Направих си зала в курника на село

Кой е той

Боксьорът Стефани Койков ще се бие с британската звезда и официален претендент за световната титла в лека-тежка категория Антъни Ярд на 19 ноември. При победа ще има шанса да срещне шампиона Артур Бетербиев (Рус). В интервю за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" разказа за пръв път своята невероятна житейска история.

- Стефани, как се стигна до мача с Ярд, който отваря огромен шанс пред вас?

- Не бяхме го планирали за тази година. Получихме обаждане от Васко преди около месец. Попита ме дали искам да играя в Англия. Заявих, че първо трябва да знам кой ще е опонентът и да говоря с моя мениджър. Тогава обяви, че е Ярд. Съгласихме се с моя агент. Подписахме договора преди три седмици. Подготвям се добре. В Мюнхен съм в залата, където е Робин Красничи - бивш световен шампион. При него тренирам за сериозните мачове.

- Имате ли достатъчно време да се подготвите?

- Времето е едно също за мен и за него. Както той да се подготви за мен, толкова и аз за Ярд. И той няма много време за тренировки за мен, защото аз не съм случаен. Спарингите започнаха от миналата седмица. Правя ги с добри съперници. Единият е Антъни Ригас, който също е професионален боксьор. С Робин Красничи правим също.

- Антъни Ярд е известно име - има 22 победи и 2 загуби. Какво мислите за неговия стил?

- Знам го отпреди. Кефеше ме много като добър. Харесваше ми стилът му. Има добра защита, много е бърз. Тежко удря. Всеки е победим. Всичко е възможно, стига да е моят ден. Ако се раздам на 100%, ще му се окаже много труден този мач. С Ковалев беше добре до шестия рунд. След него има спад. Надявам се дотогава всичко да мине добре за мен и след това да сме ние.

- Вие сте в серия от 12 поредни победи, но съперниците ви не са на нивото на тези на Ярд. Този скок в класата как ще ви се отрази?

- Този мач го чакаш, откакто си започнал да тренираш бокс. Всеки боксьор така си мисли. Както и да се развие мачът, за мен е голям шанс. Възможност да се представя като добър боксьор. Със слаби противници има хора, които играят 20-30 победи и нито една загуба. Да, обаче си срещал посредствени опоненти. Така няма как да покажеш колко можеш. Сега ще отида и ще демонстрирам какви са моите способности и какъв боксьор съм. Ще покажа на света, че мога да играя бокс.

- Как попаднахте в Германия? От колко време живеете там и заради бокса ли отидохте?

- Дойдох преди пет години. Предложиха ми в един аматьорски клуб във Франкфурт. Тренирах година, обаче не се разбрахме с шефа на клуба за заплащането и т.н. После се прибрах в България. Бях се отказал от бокса. Изпаднах в депресия и бях решил, че няма да играя повече. Но моят треньор Евгени Донев ми каза, че имам шанс, не съм чак толкова стар. Имам още време да се представя добре на ринга и ме мотивира. Също така има много други български боксьорчета, с които сме се подкрепяли постоянно. Сред тях е Здравко Попов. С него сме тренирали още от малки на село.

- Той разказа уникална случка, че сте си направили зала в курника. Как ви хрумна точно там да е?

- Бях на 14-15 години. Чудехме се къде да тренираме. Няма зали, автобусите до града са много рядко. Финансово трябва да си добре, за да пътуваш всеки ден до града. Това са близо 25 км. Реших, че ще се съберем и ще направим една зала. Къде да е - в двора. Това беше един кокошарник там. Абе, смях! Добре се случиха нещата. Направихме си някакви щанги, набирания, лежанка. Събирахме се там и тренирахме. Не излизахме вечер да ходим да пием бири и да се занимаваме с глупости, а тренирахме. Това беше нашето място. И още стои между другото. Не съм го съборил. Дори не съм го направил и по-ново.

- Кога започнаха сериозните тренировки във Велико Търново и да участвате в първенствата?

- След 15-годишна възраст започнах да се занимавам по-сериозно. Да ходя в залата редовно. Дотогава всичко беше неорганизирано и непостоянно заради финансови и семейни проблеми. След 15 години бях в залата от понеделник до петък. Събота и неделя си тренирах на село. Гледах и баща ми, защото се разболя внезапно.

- Стигате до националния отбор за юноши. Как се развиха нещата там?

- Треньор на националния отбор беше Петър Лесов. Той ми направи програмата, когато спечелих държавното. Първият ми лагер беше много странен. Никога не бях ходил. В "Дианабад" беше - всички са там - Детелин, Кубрат Пулев, Тервел. Аз бях едно малко детенце, което обикаляше. Гордеех се, че съм там. Подготвяхме се за европейско първенство. В националния отбор се изграждаш - много опоненти, тренираш, режимът е на 100%. Няма излизания, няма приятели. Приятелите ти са отборът и си сплотен. В момента това ми липсва, професионалистът е сам. Лесов ме взе в националния, даде ми шанс. След това ме пусна да играя на купа "Странджа". Станах трети. Докато той беше в националния отбор, постоянно бях на лагери. След това го смениха. Аз заминах за Нидерландия. Исках да играя кикбокс и малко там ги обърках нещата.

- Как така го решихте изведнъж?

- Един приятел е в Амстердам от много години. Беше ми писнало от националния отбор - не от хората, а като цяло. Две-три години нищо не се случваше. На 19 години заминах за Амстердам. Започнах с кикбокса. Уредиха ми мач да играя с един мароканец. Но това е труден спорт. Започнахме спаринговите седмици и ми предложиха да отида за тях в "Глори". Хал хабер си нямах от кикбокса и шампионите в него. Викат ме в ринга - аз с още един. Гледам го, добре изглежда. Започнахме първи рунд. Той не знаеше, че съм боксьор. Добре се развиха нещата. Първият рунд беше мой. От втория като се започна и усещах, че не е добре. В третия рунд казах, че не мога повече, и кракът ми стана колкото двата. Имах разкъсвания, спукано коляно и се събираше вода. След това го попитах това момче как се казва, защото моят треньор явно си мислеше, че аз съм Хълк. Ще вляза вътре и ще го пребия. А той Ники Холтсън - тогава беше в Топ 3 в света. Прибрах се вкъщи, много болеше. Кракът ми направо беше размазан. Хванах си чантичката и приключих с кикбокса.

- След това веднага ли се завърнахте към бокса?

- Не! Половин година си оправях крака. Имах година и половина, която беше черна за мен. Имам три счупвания на ръцете. Обичам да бия балтии и от тях постоянно си чупех палците. Заради това се бях отказал. В Германия дойдох втори път. Започнах да работя, тръгнах по лош път. Всеки е тръгвал, ние сме боксьори. Добри пари изкарвах, всичко беше точно около година и няколко месеца. След това влязох малко на почивка.

- Имате предвид в затвора?

- Да, влязох в затвора за един месец. Добре, че само за толкова. Това ми беше училището там. Влязох за месец, дадоха ми три години условна. Платихме гаранции, преди да изляза. И си казах: "Приключвам!". Излязох от затвора и казах, че започвам да тренирам само бокс. Нищо друго не ме интересува. И е така досега.

- Мечтаете ли да станете световен шампион?

- Интересен мач ще е с Бетербиев. Малко ми е притеснено с това животно да играя. Той наистина е животно! Не е човек, а машина. Притеснения към Антъни Ярд нямам толкова, колкото към Бетербиев. Много здрав, голям нокаутьор. Неговите удари са като чук. Ако ще имам мач с него, ще го поотложа. Ще поизчакам, още съм малък. Ще вземе да стане някой фал (смее се).