Писателят Стоян Тачев: Имали сме училища, когато не сме имали държава

Почитта към миналото трябва да превърнем в действия днес - подз.

КОЙ Е ТОЙ

Стоян Тачев е роден на 18 юни 1977 г. в Панагюрище. Родителите му са инженери, но той тръгва по пътя на икономиката. Член е на екипа на една от най-големите търговски вериги в България. Занимава се с проектиране и стратегически мениджмънт. Женен, с две деца ученици. Тачев е автор на книгите: "Непобедимата конница: Първа конна дивизия в битката за Добруджа", "1885. Спомени на съвременници", "1876. Спомени на съвременници", "Ураганен огън. Епопеите при Тутракан и Добрич - 1916" и "С Нами Бог".

- Колко важно е в дни като 1 ноември да се обръщаме назад с почит към славните ни герои?

- Изключително важно е да се обръщаме назад, защото там можем да открием примери за смелост и жертвоготовност. Нещо, което липсва в по-голямата част в нашето съвремие. Тези герои са дали живота си да ни има нас. Затова днес трябва да работим заедно, тъй като това би ни придвижило напред.

Народът ни съществува благодарение на цяла плеяда знайни и незнайни герои, борили се с перо и меч за нашите съдбини. Хубаво и ценно е да помним техния пример, който да ни вдъхновява да работим и ние за това нашата страна да се превръща в още по-хубаво място за живеене.

Автор съм на почти 100 исторически текста за "Българска история". Идеята бе да се подготви книга, която да описва подвига на българските мъже в балканските войни. За целта минах през много четене и сравняване на разкази.

- Откъде основно черпехте информация за последната си книга "С Нами Бог"?

- Основните източници са сайтът Бойна слава, където са качени много ценни сведения, Военно-историческата комисия на Царство България и морето от антиквари, от които съм се снабдил с много важна литература. Около 70-80 са четивата, които са минали през мен. Предстои издаването на нова книга за Сръбско-Българската война, както и за Първата световна война.

- Дълъг ли е пътят от икономиката към родолюбивите книги на военна тематика?

- Занимавам се с корпоративна и социална отговорност в една от големите БГ фирми и намирам двете за дълбоко свързани. Този почит трябва да превърнем в действие - да помогнем на тези, които се нуждаят от помощ в родината, държавата да стане по-красива и да я предадем по-чиста и хубава на децата ни. Както е казал Каравелов - Свободата не ще екзарх, иска Караджата.

- Да отправим поглед към конфликта ни със Сърбия през 1885-а, за който споменахте, че подготвяте книга. И Съединението, което разпалва страстите.

- Съединението е първата стъпка към така жадуваното национално обединение. Руско-турската освободителна война дава свобода на много малка част от родината. Северна Добруджа е дадена на румънците, Източна Румелия е автономна провинция. Неслучайно идеята за създаване на комитет, който осъществява Съединението, е дадена от Спиро Костов - човек от Македония. С развитието на събитията той включва Захари Стоянов, Коста Паница и по-късно кулминацията е в Съединението.

Хубаво е, че в голяма степен Съединението отхвърля демонизирания образ на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Освен това начело на областта са били много добри българи като Сава Муткуров, Данаил Николаев, поборници от Априлското въстание. Това си е чисто българско дело.

- Защо Русия се противопоставя?

- Тя е водена като всяка една империя от своите интереси, за което не можем да й се сърдим. За тях не е било изгодно да подкрепят Съединението, още повече че начело стои княз Александър I, който самата Русия определя.

Имаме изключително погрешна представа, че сме имали по-малко войници от сърбите. 60 000 сръбски войници са активирани, докато нашата войска възлиза на 108 000 души, от които 40 000 са били в Западна България - Дупнишко и Кюстендилско, които сформират западния корпус. А Северният е около 15 000 души, които заедно се доближават по брой на настъпващата сръбска армия. Много по-лошо въоръжени, но с дух да не позволяват на противника да стъпкат родната земя, българите успяват.

Сърбите разполагат с много по-голяма бойна сила. Крал Милан е бил подвластен на емоциите си и са могли да мобилизират още повече войска. Но ние имаме много добре обмислен план. Капитан Рачо Петров хвърля поглед върху картата и казва, че всички пътища се събират при Сливница и ако с подкрепления удържим няколко дни сърбите до Сливница, ще ги пречупим. Така се и случва, след като от южната граница с ход без почивка идва могъщо подкрепление.

- Навръх празника на народните будители има ли интерес по тези теми от сегашното поколение българи?

- Мисля, че успявам малко или много да предам интереса към хората, които се интересуват. Мисля, че родолюбивият дух набира скорост. Такъв пример е Лазар Радков, който организира "Капачки за бъдеще". Организира по места клубове, които да работят за по-чиста и добра България.

Около 2000 училища има България с пари на дарители и обикновения народ, когато се освобождаваме. Тази традиция ни е движела напред по време на Възраждането, въпреки че още не сме имали държава. Така трябва да бъде и днес.