Актрисата, певица и бивш депутат Нона Йотова: Влизането в политиката ми затвори много врати
Калин Сърменов ми свали представленията и напуснах Сатиричния театър
Коя е тя
Нона Йотова е родена през 1966 г. в София. От малка е закърмена с музиката: баба й е народна певица, майка й също се занимава с музика, двамата й вуйчовци също са музиканти. През 1991 г. Йотова завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство" в класа на професор Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев Йотова основава първия български Женски театър, а първата й роля в него - на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка, й отваря през 1992 г. вратите към театър "Българска армия". Нона Йотова има участие и в два български филма: "Ла донна е мобиле" на Нидал Алгафари и "Емигранти" на Ивайло Христов. Успоредно с работата в театъра актрисата композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума.
През март 2017 г. е избрана за депутат от БСП в София. Омъжена е за бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
- Г-жо Йотова, как ще посрещнете рождения си ден?
- Ще бъда във Видин. Гостуваме там със спектакъла "Ключът към крепостта". Пиесата е за цар Иван-Шишман, последните дни на неговото царуване и за султан Баязид. Публиката много се интересува от темата за единството, защо се е стигнало до края на българското царство. Всичко това е актуално и днес. След представлението, разбира се, ще се почерпим с най-близките ми хора, както обикновено.
- У нас е традиция децата на известните хора на изкуството да тръгнат по техния път. Вашият син изкушен ли е от политиката и от театъра?
- Йоан, откакто навърши 18 години, винаги гласува. Аз тази година не гласувах и не ме е срам от това. Нямаше за кого. Затова не се чувствам виновна.
Йоан опита, но не е кандидатствал в НАТФИЗ, беше в школа към Младежкия театър, сега следва философия в Софийския университет. Може би покрай майка си видя, че актьорската професия е малко трудна.
- Вашето отношение към политическото изкуство, което напоследък все повече се налага?
- Много е лошо, че в България културата много силно се политизира, което не бива в никакъв случай да се прави.
- Вместо политиката да стане по-културна...
- Да! Политизацията на културата е страшна в България. В момента, в който започнах да се занимавам с политика, пред мен се затвориха толкова врати...
- Затова ли не ви виждаме като жури в различни шоута, като гост в студиата на големите телевизии?
- Аз постоянно работя и работя неща, които ми харесват. Но ето например не съм в Сатиричния театър, въпреки че можех. И сега не съм в никой театър. Репетирам обаче нещо прекрасно - една пиеса на Тенеси Уилямс за Театър 199, в нея участва и известният актьор Георги Златарев.
А защо не останах в Сатиричния театър? Защото Калин Сърменов свали представленията ми. Но не искам да говоря повече за това. Дори Стефан Данаилов, Бог да го прости, ме посъветва да не разказвам за тази история, която на пресата звучи пикантно. Но тези неща вече минаха, преболедувала съм ги.
- В театъра сте имали пречки, а в киното? В последните години има бум на нови български филми...
- Както виждате, в повечето български сериали участват едни и същи хора. И това не го казвам аз, а го казва публиката. Дори скоро една съпруга на известен режисьор каза: "Ами той работи с едни и същи хора...". Но може би не биваше да го казва, защото това не е хубаво. Те обаче явно си имат определените групи и се работи само с политкоректни фигури. Затова нали ви казвам - много се политизира културата.
- Вие влязохте в предишния парламент като кандидат на партия, но от гражданската й квота. Трябва ли според вас тази квота да се разшири?
- Идеята за по-голям брой граждански квоти е много добра, защото носи на партиите повече гласове, от една страна. От друга страна, на тези, които искат да се вслушат, им дава една по-различна гледна точка. Много от т.нар. партийци обаче са против гражданските квоти. Но те, ако са истински партийци, трябва да мислят за партията си, а гражданската квота печели гласове за нея, това е факт. Българите като цяло гласуват за личности. Но аз например не бих отишла в гражданската квота на партия, която няма социална идея.
- Вежди Рашидов прочете при откриването на 48-ото НС есемес от вашия колега Христо Мутафчиев...
- ... и го нарече велик! Това беше много смешно! Може за Вежди Христо да е велик, не знам. На мен ми е смешно.
- Но в този есемес Мутафчиев е написал нещо, което би трябвало да уплаши депутатите: че народът е готов да тръгне към парламента със сопи и колове, да го имат предвид.
- Когато видя Христо Мутафчиев да вземе тояга и да тръгне към парламента, не знам какво мога да направя. Например да скоча с бънджи, защото иначе никога не бих го направила. Не е такъв човек той.
