Транссексуалната Петра: За последно гласувам като Петър!
Осъдих България в Страсбург заради отказа да ми сменят пола
Доли ЛУКАНОВА
"Вчера за последен път в моя живот гласувах като Петър! Като цяло не гласувам, но този път се амбицирах и отидох до урните. Преди не виждах смисъл. Дразнеше ме това, колко пари се хвърлят за предизборни кампании, а в същото време ние, обикновените хора, събираме капачки и пари за недоносени бебета. Тази година си казах, че щом имам право на глас, ще го упражня!"
Това заяви пред "България Днес" транссексуалната Петра Христова от Горна Оряховица във вчерашния предизборен ден.
24-годишното момиче, което се ражда в тяло на мъж, успява да осъди България в Страсбург, тъй като родните магистрати отказват да я признаят за жена. Решението на Европейския съд по правата на човека излиза на 27 септември, дни преди парламентарните избори. То е окончателно и не подлежи на оспорване. До три месеца документите на Христова трябва да са сменени. Това е причината транссексуалната да гласува с рожденото си име - Петър.
"Много съм щастлива! Вече всичко е официално. Най-накрая всичко свърши. Започвам нов живот", споделя първите си вълнения след съдебното решение необикновеното момиче.
Битката в съда Петра започва преди четири години. След като твърдо заявява пред света как се чувства, решава да си смени документите и да бъде вписана в регистрите като такава, каквато се усеща. Първоначално съдът в Горна Оряховица признава искането й за смяна на пола.
"Появи се прокурор, който каза, че това не е правилно. Обжалвах и отидох във великотърновския съд, но там също отхвърлиха искането ми и делото се пренасочи към София, където въобще не допуснаха разглеждане. Имах две възможности - да прекратя всичко или да съдя България в Страсбург. Аз избрах второто, за да се боря докрай", споделя горнооряховчанката.
Покрай всички перипетии Петра решава да предприеме най-голямата стъпка в живота си. Продава апартамента, наследство от баба й, за да събере пари и в началото на тази година заминава за Гърция, където успешно успява да смени пола си. Хирурзи премахват мъжките полови органи и слагат импланти в гърдите й. Така тя заприличва на истинска жена, но по документи все още се води мъж.
"Бях се отчаяла, защото знам, че тези дела се точат с години. Една вечер, докато преглеждах мейла си, видях писмо на английски език и съвсем се разсъних. Разбрах, че е от съда в Страсбург и веднага казах на адвокатката си", допълва Христова.
На сутринта Петра отива в областната болница във Велико Търново, където кара стаж за акушерка. Тази година транссексуалната е приета в Медицинския университет, за да осъществи мечтата си да помага за появата на нов живот. Макар крехката й възраст, това й е трето висше образование. Притежава още бакалавърска степен по приложна лингвистика с английски и корейски език и магистратура по английска филология.
"Отидох в болницата, без да подозирам какво ме очаква. Бях в родилна зала, когато адвокатката ми ми се обади и ми съобщи щастливата новина. Случайно или не при новия живот се роди и моят нов живот. Първо се обадих на майка ми, защото тя чакаше с нетърпение решението. После съобщих на всички мои близки", радва се на победата блондинката.
След години мъчения, тормоз и подигравки Петра най-накрая се чувства щастлива. В животът й започват да се случват все хубави неща. Освен спечеленото дело срещу България младото момиче получава и предложение от световна кастинг агенция.
"Потърсиха ме от Виена. Световна кастинг агенция публикува мои снимки в каталога си. Ако някой ме хареса, може да се снимам в реклама, филм, за списание", разказва Христова.
Следващата голяма мечта на Петра е да има семейство. Това е причина да подаде документи в социалното подпомагане в Горна Оряховица с молба да осинови някое изоставено дете.
"Казаха ми, че детето веднъж е изоставено, какво ще стане с такъв родител... с такъв родител. Болно ми стана. Аз не искам специално отношение, искам да се отнасят с мен така, както с другите хора. Казаха ми, че ще му объркам психиката и какво ли още не. Въпреки това аз съм решена да се боря", категорична е Петра.
