Борецът Кирил Милов: Целта е титла в Париж

Исках победата на световното за баща ми

Кой е той

Кирил Милов се утвърди като лидер на мъжкия национален отбор по борба. Той спечели сребро на световното първенство преди броени дни. Направи го въпреки огромното нещастие, което сполетя неговото семейство. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" той говори за пътя си в спорта.

- Кирил, това световно ли е най-силното ви първенство до момента?

- Със сигурност е едно от най-силните ми. Имаше жестока конкуренция в моята категория. Никога не се знае кой ще надвие. Много силно първенство. Доволен съм от резултата, но отидох за титла. Ще тренирам много повече и се надявам в бъдеще да взема това злато.

- Финалът беше срещу Алексанян, който е една от най-големите звезди. Тактическа битка ли беше?

- С него съм тренирал много пъти. Ходил съм в Армения и сме имали съвместни лагери. Познавам го много добре, той мен - също. Знаем си слабите и силните страни. Едно от моите предимства е партер, но негово също. Знаех, че ще иска първи да съм долен. Това ми беше и тактиката, ако успея, аз да се защитя. И след това, ако не успея да го взема, стават 1:1 точките, но водя, защото съм взел последната. Това ми дава предимство, защото той е класен борец с много опит. За секунда се разконцентрирах. Отпуснах се леко и той успя да направи две бързи носения и оттам вече дръпна с аванс от 5 точки. При такъв борец с толкова много медали е по-трудно да направи грешка в подобна ситуация. Това е големият спорт. Една такава грешка и всичко приключва.

- По време на първенството разбрахме, че сте имали много тежка семейна трагедия точно преди началото му. Четири дни преди шампионата почива баща ви. Как се настройва човек за състезание след такова нещо?

- Историята е дълга. От няколко месеца не беше добре положението и ходехме по болници. Но аз имах цел и знаех, че той ме подкрепя. Винаги е бил до мен и беше един от най-големите ми фенове. Казах си, че не мога да променя събитията, но мога да отида и да дам всичко от себе си. Той не можа да ме види световен шампион. Надявам се някой ден отгоре да ме види. Исках за него да отида и да спечеля титлата. Взех сребро, но се радвам и за това. Случилото се ме мотивира. Даде ми голяма сила. Постоянно си мислех, че ме подкрепя и ме гледа от горе.

- Тази година на европейското спечелихте първия си златен медал от голям форум при мъжете. Тогава ли започнахте да използвате тази тактика първо вие да сте в партер?

- Когато взех първия си медал на световното 2018-а, бях втори човек, не бях титуляр в категорията. Бях по-малък и неопитен. Поради стеклите се обстоятелства и контузия на титуляр ме пуснаха мен. Взех сребро и оттам вече бях тройно по-мотивиран да тренирам усилено. Гледах кои са ми слабите места. Тогава най-слабата ми част беше защита от партер. Нямаше борец в света, който да ме хване и да не ме пренесе или да ми вземе точки. Единствената ми тактика беше да не позволявам някой да ме свали партер. След това тренирах две години много усилено този аспект. Започнаха да се получават нещата. Вече 90% съм сигурен, че не могат да ми вземат точки в партер. Но ето че има едни 10%, това е спорт и всичко може да се случи. На европейското бях в много добра форма, нямах никакви странични проблеми, контузии. Бях много добре подготвен и излязох и надвих всички.

- Преди олимпиадата в Токио отново бяхте много мотивиран. Спечелихте първия мач, но загубихте втория. Какви са спомените ви от игрите?

- Това е най-големият спортен форум в света - черешката на тортата. През 4 години е. Всеки спортист мечтае за олимпийски медал. Тренирах много усилено, взех квота. След това имах проблеми. От една пъпка излезе страшна инфекция, пет килограма свалих за седмица. Това не е оправдание. Нямам представа какво е било за другия състезател. Излязох да дам максимума от себе си. Надвих в първата среща турския състезател, който е трети от предната олимпиада. Но срещу иранеца допуснах същата грешка, която направих и сега. Много лека разконцентрираност и когато отпуснеш тялото, в борбата е фатално. След това пък той водеше, но в последните секунди загубих мача с Алексанян и отпаднах.

- Наистина ли случайно влизате в залата по борба в 3-4-и клас?

- Да, мисля, че 4-и клас бях. С един приятел се разхождахме и той каза: "Ела с мен до залата по борба. Трябва да кажа на треньора, че няма да мога да отида на тренировка.". Аз казах: "Борба? Ще дойда. Интересно ли е". Той отговори: "Много е интересно!". Отидох и видях как децата хвърлят чучала. Имаше и фитнесче, тренираха и там. Попитах дали мога да направя една тренировка. Направих и ми стана интересно. Така се запалих. Когато бях вече 5-и клас, ми беше по-добре да излизам навън с приятели, отколкото да се затварям в залата и да тренирам усилено. Треньорът ми Виктор Бонев няколко пъти идва вкъщи да казва на родителите ми, че един ден ще стана шампион. Радвам се, че не се отказах.

- 2013-а е много ключова за вас. Участвате в 9 състезания и печелите 8 от тях. На младежките олимпийски игри сте втори. Тогава ли си казахте, че борбата ще е основна част от живота ви?

- Преди 2013-а се борех на долна категория. Тя не беше олимпийска, а страшно исках да участвам. Реших да кача на горната категория, въпреки че съм 5 кг по-лек. Тренирах усилено. От девет състезания имах осем златни медала, станах европейски шампион. На олимпийските игри във финала с руския състезател допуснах много глупава грешка и макар че водех по точки, той успя да обърне резултата. На младежките олимпийски игри еуфорията и всичко е едно към едно с олимпиадата при мъжете. Просто формата е за кадети. След тях бях много мотивиран и 2015-а осем дни преди световното първенство бях във върхова спортна форма. По-добре никога не съм се чувствал до този момент. И си счупих крака на една от тренировките. Стъпих на стената и кракът ми се обърна на две. Влязох в болница и там гледах световното. Трудно беше да се възстановя. По-скоро психическата травма е по-тежка. В главата имах страх, че може да се случи отново.

- През 2017-а сте искали да се откажете. Защо?

- Това беше част от периода, за който говорих. Не се чувствах достатъчно подготвен, имах някаква бариера след счупването на крака. Започнах да се колебая дали това наистина е призванието ми. В този момент мои близки, годеницата ми казаха: "Не трябва да се отказваш! Трябва да дадеш максимума от себе си! Когато дадеш всичко и не се получи, тогава можеш да кажеш край". Три месеца след това станах втори на световното първенство. Може би ключовият момент беше, когато направих операция и извадиха всички пирони от счупването. Два дни след нея не можех да ходя. Една седмица бях с патерици. След операцията много бързо се възстанових, направих два хубави лагера и въобще не очаквах да съм на световното.

- Колко дни преди заминаването разбрахте?

- Това ми беше първото голямо първенство при мъжете. Подготвях се за световното до 23 години, като до него имаше месец повече. 10 дни преди самото световно треньорите дойдоха и ми казаха, че ще участвам и трябва да се подготвя психически. В първия момент не можах да осъзная. След това бързо се окопитих, мобилизирах се. Бях толкова мотивиран и нямах никакво съмнение, че мога да отида и да взема медал. Имах много трудни съперници, но може би някаква сила от горе ми помогна.

- Имате много интересни хобита - риболов, сноуборд...

- Всички екстремни спортове, които доставят адреналин, ме влекат. В същото време и спининг риболов. С него от 2-3 години се занимавам по-често. Доставя ми удоволствие. Разпускам от тренировките и не мисля за тях. Един спортист има нужда да разпуска някъде извън залата. Обичам планинското колоездене. Опасно е, но гледам да имам някакви граници. Слагам си предпазна екипировка.

- Каква е целта на олимпиада в Париж?

- Титла!