Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов: Сатирата е пример за памет към великите

Досьо Досев показа достойнство и морал към професията

Кой е той

Калин Сърменов е роден в София на 25 май 1963 г. Той е актьор, музикант, режисьор, художник и бизнесмен. Завършил е две специалности в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" - кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски. Един от основателите е на групите "Контрол" и "Чувал чувал", автор е на култови хитове като "Леле, како" и "Булка". От 2012 година е директор на Сатиричния театър. След това на поста е избран проф. Здравко Митков, но от 2017 г. отново се завръща като шеф на "смешната трупа", какъвто е и досега.

- Г-н Сърменов, отиде си Досьо Досев - актьор и човек, на когото се възхищавахте. С какво ще го запомните?

- Така е, да. Аз обаче не съм от хората, които могат много да говорят за него. По-скоро смятам, че човек като него, с такъв професионален и човечен морал трябва да е за пример. Той си отдаде живота на театър "София" и начинът, по който се отнасяше и с колегите, с публиката, с приятелите си, показва достойнство и морал към тази професия. Това е изключително важно в днешно време. Скоро си говорих с него и сега ми стана много мъчно, като разбрах, че си е отишъл от този свят, тъй като загубихме един изключителен пример и на мъжество. По-важното е обществото да осъзнае какво губим след такива хора. И да не стигаме дотам, че да четем безумия на политици, каквито имаше след смъртта на кралица Елизабет Втора. Няма да казвам имена, но едно общество, ако допуска такива изроди като един патриотар, да говорят такива безумия по повод кончината на тази велика жена, значи не си е свършило работата преди това. Тези хора във Великобритания имат достойнство, което продължава векове преди тях, а и ще продължи след тях и в това има нещо много красиво. Те знаят на каква база са стъпили и кой кой е в играта. В този смисъл един, който идва от Долно нанагорнище, едва ли ще разбере това.

- Имаше и една полемика, пак с участието на политици в нета, в която се спореше за това, че и на Михаил Горбачов е трябвало да се отдаде заслуженото, че той имал по-голямо значение за нас като народ, отколкото кралицата.

- О, боже мой, и това е безумие! Да сравняваме кралицата с Горбачов е нелепо, не можем да го поставим на една плоскост. Ако се изолираме от глупавия пример обаче, ние по принцип трябва да знаем кой какво и къде е направил и за кого. А не с такава свобода да си кръщаваме паметници и улици на хора, които са вървели срещу историята на България. Граф Игнатиев например не бива въобще да бъде споменаван в нашата история, ако трябва да бъдем искрени към миналото си. Иначе трябва да признаем, че Горбачов беше човек, който даде възможност да се сменят едни закостенели хора, потънали в собствената си лоясала представа за щастие, едни изкривени мозъци. Така че, да, Горбачов направи много не само за нас, но и за целия свят и трябва да бъде почетен. Но той и беше почетен пак от световните лидери. Има и друго - за мен, за нас като общество е важно да питаме следното: защо паметника на съветската армия още стои в центъра ни? Ето това е проблемът. А не глупави сравнения на недоносени лъжци, които се правят на политици.

- Във вашия театър правите така, че паметта да е жива. Последно отдадохте почит на Радой Ралин, преди това на великите ни актьори Калоянчев, Мутафова и т.н. Знаете ли, че млади актьори дори не знаят кой е Досьо Досев.

- Това е изключително тъжно. Както Сатиричният театър прави това, всички останали трябва да започнат да го правят, ние можем в това да сме пример, да се сетят и другите да го правят. Защото българите затова не можем да направим и крачка напред понякога, защото всеки мисли, че всичко започва с него. И тук постоянно обяснявам примерно, че този кабинет е на директора на Сатиричния театър, а не моят кабинет. И той е бил и ще бъде.

- Кога е първата премиера на Сатирата този сезон?

- "Постоянната съпруга" по текст на Съмърсет Моъм е заглавието, с което ще открием сезона на 3 октомври. Бойка Велкова е режисьор. На 9 и 10 октомври "Една задръстена звезда" правим на голяма сцена, режисьор съм аз, това е една българска пиеса на Боряна Иванова и Слав Танев, съвременна драматургия. След това на 24 октомври имаме ново "Кабаре 2", което ще бъде обновено и даваме нов живот на този проект. След него започваме репетиции на "Влюбеният Шекспир" с Андрей Аврамов, с което трябва до Нова година да затворим проекта.

- Нови актьори в трупата има ли?

- При нас има много нови млади хора, които стъпка по стъпка започват да се налагат. Например Анджелика Джамбазова вече доста сериозно стъпи в пътеката на надпреварата и започва да създава около себе си приятна аура за всички. Дълга тема е това, този процес на обновяване трябва да продължава. Младите хора имат нужда от вярна оценъчна система и от критерии. Ако ние ги махнем тези неща, те губят мотивацията си. Ако на преден план сложим други приоритети, те губят смисъл и не се развиват. Талантът е най-лесното нещо, което може да се загуби, да изчезне. Представете си една поляна с едно цвете и бурени. Бурените сами ще си растат, цветето няма да издържи. Колкото до броя на актьорите, които всяка година излизат от учебните заведения, това е дълга тема. Говореше се да има нулеви години, но това така и не се случи.

- С Министерството на културата сработвате ли се в момента?

- Този въпрос трябваше да ми зададете, когато министър беше този палавник Наско. Гениален беше той.

- Очертайте кой може да е позитивният сценарий за България според вас и през какви етапи трябва да минем, за да се получи той в културата например?

- Единственото нещо, което може да се направи, е да се сложат специалисти, експерти, експертно правителство, но от хора, които са се доказали. Само с такива хора можем да дръпнем напред.