Актрисата Валерия Кардашевска: 38% от ефекта при разговор се дължи на гласа ни

Уча украински бежанци на български език 

КОЯ Е ТЯ

Актрисата и преподавател в театралната академия Валерия Кардашевска е родена в Шумен, където израства и завършва средното си образование в математическа гимназия. Продължава обучението си в Софийския университет "Св. Климент Охридски" за кратко. След третата година осъзнава, че мечтае за актьорска кариера, кандидатства и е приета актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Валерия участва в множество постановки в театри в цялата страна, а най-запомнящият се спектакъл с нейно участие е "Табу". Валерия преподава в театралната академия повече от 15 години и паралелно с това развива благотворителни инициативи.

- Валерия, как се решихте да учите за актриса?

- Не съм мечтала за актьорска кариера. Мина време, преди да събера смелост и да кандидатствам в НАТФИЗ, където ме прие проф. Надежда Сейкова, и това изцяло преобърна живота ми. След като завърших театралната академия, работих като щатна актриса в Плевенския и Шуменския театър и в театър "Възраждане" в София. Играла съм в различни постановки в Народния театър, "Театър 199" и различни частни проекти.

- Коя е най-запомнящата се роля през актьорска ви кариера?

- Всяка роля е преживяна и изстрадана. Участвала съм в изключителни спектакли и мюзикъли, изпълнявала съм и актьорски, и певчески задачи. Имах щастието в по-голямата част от времето да не съм актриса на щат и да избирам постановките, в които участвам. Работила съм и в Народния театър "Иван Вазов" под режисурата на Николай Ламбрев-Михалковски. Най-дълго играх в представлението "Табу", което направихме на сцената на общински театър "Възраждане" с режисьор Георги Михалков - 10 сезона при много голям интерес и пълни салони.

- Междувременно сте станали и преподавател. Как се случи?

- През 2006 г. проф. Сейкова ме покани да стана нейна асистентка. Тогава тя беше преподавател в театрален колеж "Любен Гройс" по същото време и проф. Диана Борисова ме покани да работя като преподавател по сценична реч в НАТФИЗ. Започнах и постепенно тази дейност взе превес и вече повече от 15 години преподавам. Защитих докторат, след това доцентура и сега работя в класовете по актьорско майсторство за куклен театър. Преподавам и в едногодишната магистърската програма на НАТФИЗ. Там имам възможност да работя с хора от различни професии - инженери, адвокати, лекари, финансисти - хора, които са усетили нужда да подобрят своите говорни, презентационни и ораторски умения.

- Водите и курсове по комуникационни умения?

- Да, водила съм както индивидуални часове, така и групови по покана на фирми и организации, нуждаещи се да проведат обучения за своите служители и да подобрят комуникационните им умения. Сега правя двудневни курсове с по-големи групи от хора. Оказа се, че има много желаещи, които биха искали да усъвършенстват техниката на говора и да подобрят своите комуникационни умения. За съжаление, много от нас не използват в пълен обем своите гласови качества. Според едно изследване, проведено преди повече от 100 години, но актуално и днес, 51% от въздействието, което оказваме по време на разговор или презентация, се дължи на външния ни вид и ние полагаме много грижи за него - ходим с хубави дрехи и прическа. Едва 7% се дължат на смисъла, съдържанието и логиката на това, което казваме, и 38% на гласа ни. Колко от нас са се замисляли и са полагали усилия да усъвършенстват гласовите си умения? Моя кауза е да се срещна с повече хора и да им помогна да овладеят и разширят говорните си умения. Да въздействаш на хората, с които се срещаш, чрез гласа си - това е много важно и удовлетворяващо.

- Често се включвате в благотворителни инициативи, наскоро организирахте една, свързана с образователна помощ на украинците у нас. Какво ви провокира?

- Това е нещо, в което влагам много сили и енергия, но го правя с ясната идея, че е за добра кауза. Вярвам, че мога да помогна на хората и да им подам ръка. Още в първите дни, когато се включих в различни инициативи - да събираме храна, дрехи да изпращаме помощи, аз си зададох въпроса: "Това, което правя аз в момента - да купувам храна, да я подготвям и пакетирам и да я изпращам - това може да го направи всеки, който има желание. Но с какво аз, с уменията които имам, да помогна на тези хора?". И те сами ми подсказаха, че имат желание да учат български език. Аз видях възможност да им помогна, защото това правя със студентите ми - да помагам да овладеят книжовния български език. Да могат да се изразяват и говорят добре. И си казах, че мога да помогна на тези хора, като им дам първите стъпки в българския език, за да могат те по-бързо да се интегрират.

Реших спонтанно да организирам курсове по български. Започнах уроците заедно с благотворителната организация "МАТИ УКРАЙНА". От един месец обединихме усилията си с Академия "Никола Тесла", където в лицето на Валентина Иванова открих съмишленик и приятел.

Благодаря на сдружение "Българска задруга", които работят много усилено и откриха нарочна банкова сметка за дарения специално за хората, които искат да помогнат да обучим повече украински бежанци на български език. Без помощта на доброволците учители и дарителите, всички те с големи сърца, това нямаше да е възможно.

- Има ли хора, които се адаптираха и намериха жилища и работа в България?

- О, да! Голяма част от тях се реализираха. Голям процент от майките започнаха работа. А децата се записаха на училище. Родителите продължават да учат български. Аз поддържам връзка с много от жените в групите.