Дмитрий Гачев, син на един от съветниците на президента на СССР: Горбачов отказа $1 милиард заем на Луканов

Раиса и Михаил бяха повлияни от идеите на баща ми

Кой е той

Дмитрий Гачев е роден през 1959 г. в Москва. Син е на именития руски и български културолог академик Георгий Гачев, автор на концепцията за "ускореното развитие на културата" и на професорката от Университета в Йерусалим Берта Гачева. Учи в московския Държавен институт по театрално изкуство, а след това - руска филология в Колумбийския университет в Ню Йорк. През 1981 г. пристига в България по лична покана на Людмила Живкова. Член на Съюза на българските писатели. Дядо му е виден деец на Септемврийското въстание и член на Коминтерна Димитър Гачев, който след разгрома му емигрира в СССР, но в началото на 1938 г. умира в сибирски лагер. Дмитрий Гачев се занимава с бизнес, женен е за българката Елина и е баща на три деца.

- Дмитрий, вашият баща, който е наполовина българин, е бил един от съветниците по културата на покойния пръв и последен президент на СССР Михаил Горбачов. Какво си спомняте от този период?

- Моят баща Георгий Гачев се запознава първо с Раиса Горбачова. Тя беше много повлияна от книгите на баща ми. Между тях започва общуване на философски и културни теми и тя запознава баща ми със съпруга си. Горбачов е вече при нея, той споделяше, че много страда от загубата й.

- Вие срещали ли сте се лично с Горбачов?

- Много неща се казаха за него - от "осанна" до "разпни", но той според мен е личността на ХХ век. Горбачов ни отвори всичко. По този повод се сещам за едно изказване на моя приятел Благой Рагин, шефа на хотелиерите в България, по време на наша обща среща с московски медии. "Как така ти хрумна да направиш частни хотели?", попитаха го те, а той им отговори: "Слушам Горбачов и се осмелих". А те му казват: "За нас обаче той е предател!". Но Благой им отвърна смело: "Вижте какво, може за вас той да е предател, но за мен е освободител!".

- Баща ви, големият културолог Георгий Гачев, разказвал ли е в семеен кръг интересни случки от общуването си с Горбачови?

- По-интересната фигура в тази двойка за мен беше Раиса. То се виждаше от пръв поглед. За пръв път се появи една красива дама, не както беше при съпругите на предишните ръководители на СССР. Личеше си, че тя му дава акъл, че тя ръководи нещата. Затова всички я намразиха. Но Раиса движеше нещата в посока, във вектор, който не се получи към днешна дата. Защото Горбачов като човек може би не е разбирал точно какво прави.

- Но "перестройката" едва ли е била само негово изобретение, а по-скоро - колективна платформа.

- Да, перестройката наистина е колективен труд колкото на самия Горбачов, толкова и на Раиса. Защото тя все пак искаше Русия да придобие по-западен, по-европейски вид, но Русия не възприема тези неща.

- Но при Горбачов, а и при ранния Елцин, Русия сякаш искаше да се демократизира и европеизира. Или това е било тенденция, налагана само отгоре?

- Русия все пак е по-евразийска държава. А като прибавим към това и националните проблеми на това голямо количество "национални малцинства", да се маневрира там е много трудно. Единственото, което ги държеше заедно, единствената им спойка беше комунизмът като идеология, затова сега се лутат, а нова идеология няма.

- Вашият баща е бил член на Съвета по култура при президента. Как се стигна до формалното му избиране?

- Всъщност този съвет е създаден по инициатива на Раиса Горбачова. И на една сбирка големият писател Чингиз Айтматов казал: "Да поканим Георгий Гачев при нас..." Изпращат кола за баща ми, той живееше в Переделкино край Москва, известно като "писателското селище", откарват го в Кремъл при Горбачов. И Михаил Сергеевич му казва: "Георгий, виж какво, тук трябва така и така, малко ние да помогнем на нашата култура..." - "Добре, какво трябва да правим?" - "Ами, ще се събираме тук, ще гласуваме, ще решаваме"... - "А колко пъти ще се събираме?" - "Два-три пъти седмично", отговорил Горбачов. И след два-три дни баща ми се отказа. Аз го попитах защо. "Аз цял живот, каза баща ми, отивам само в Академията на науките за два часа седмично, седя си вкъщи и пиша, а сега да отивам през ден в Кремъл, да заседавам, не, това не е за мен." Обади се на Чингиз и му каза: Отказвам се".

- Останал е обаче до последно неофициален съветник на Горбачов?

- Да, общуваха неформално, баща ми беше специалист по националните въпроси, националните манталитети... Почти всички от тогавашното правителство се допитваха до него. Идваха у нас на гости. Най-много се интересуваше от тези проблеми Григорий Явлински, лидерът на партия "Яблоко". По два-три часа се разхождаха и беседваха. Доколкото знам, и на Путин му разказват чрез Песков за тези проблеми, но там идеологът вече е Дугин.

Солженицин също ценеше творчеството на баща ми, искаше той да напише послеслова към българския превод на една от книгите му. Но самият Солженицин като идеолог като че ли имаше повече влияние върху Путин.

- Горбачов и съпругата му интересуваха ли се от българската култура?

- Раиса се интересуваше повече. Но чрез стари приятели още от Ставрополския край, където има много българи, Горбачов получаваше представа за българската култура. Реално обаче руснаците загубват България след перестройката заради това, че Горбачов не даде на Андрей Луканов 1 милиард назаем.

- Какво се случва между двамата?

- Тогава ние бяхме заедно в Москва с Андрей Карлович. И той отиде да помоли Горбачов, беше т.нар. Луканова зима, за един кредит, за да може да премине кризата, и Горбачов му отказал. И след това се обърна цялата ситуация, България пое по друг политически курс...

- Вие сте от много известен български род, баща ви интересуваше ли се от родовата ви история?

- Да, идваше често в България, отиваше в родното място на баща си, Брацигово. Баща ми е кръстен на брата на дядо ми, Георги, убит по време на Септемврийското въстание на моста "Чавдар". През 1981 г. аз пристигнах в България, дотогава бях емигрант в Америка и не можех да се връщам в СССР, по лична покана на Людмила Живкова. С личния й самолет бяха пренесени в България всички архиви на баща ми и на нашия род. Предадохме ги на Националния архив на България и на Националната библиотека. В тези архиви намерих един много интересен документ. Оказва се, че взривяването на църквата "Света Неделя" в София не е било от официалната линия на БКП. Братът на дядо ми е бил шеф на военна организация на партията тогава и в джоба му, след като го убиват, са намерили документ, в който пише, че партията смята за недопустимо взривяването на храма и че това не бива да се прави.