Скулпторът Борис Борисов, изваял губернатора на Източна Румелия: Гаврил Кръстевич е герой, заметен под килима

Спира телеграма за готвения преврат до Цариград, без него нямаше да има Съединение

КОЙ Е ТОЙ

Борис Борисов е роден в Брезник през 1964 г. Завършва скулптура в Националната художествена академия, след това преподава тази специалност във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", а до ден днешен е на свободна практика. Изваял е паметниците на Алеко Константинов на столичния бул. "Витоша", Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, Иван Хаджийски в Троян, Цар Калоян във Варна, Атанас Буров в Горна Оряховица, Роналд Рейгън в софийския Южен парк, като в момента работи по монументи на кмета на София инж. Иван Иванов и героя от Дойран ген. Владимир Вазов за Борисовата градина. Извайвал е восъчните фигури на Лили Иванова, Бойко Борисов, Робърт де Ниро, Ал Пачино, Мик Джагър, Адел, Джъстин Бийбър, Бионсе, Антъни Хопкинс.

Навръх 6 септември м.г. в Пловдив бе открит паметник на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, дело също на Борис Борисов.

- Каква дата за вас е 6 септември, г-н Борисов?

- Безспорно един от най-светлите празници в България. Благодарение на този акт на Съединение на Княжество България и Източна Румелия и последвалото обявяване на независимостта на 22 септември 1908 година България става самостоятелна държава.

- Как се случи инициативата за създаване на монумент на Кръстевич в Пловдив?

- Владиката Николай се свърза с мен с молба да направя паметник. За Гаврил Кръстевич не знаех много и трябваше да прочета доста по-пространна информация. Нееднозначно е приеман той. Мнозина знаят неприятните думи на Захари Стоянов към Кръстевич във вестниците, с които ругае, обижда и осмива областния управител. В резултат на тези вестникарски писания на Захари Стоянов на 6 септември 1885 г. Гаврил Кръстевич е бил унизително разкарван и осмиван по улиците на този град и накрая е изгонен. В крайна сметка Кръстевич е бил от изключително важно значение за църковната независимост у нас. Неговата роля е незаслужено непозната и заметена под килима.

Едно от най-важните неща е, че бидейки на турска служба, той не е докладвал за готвеното Съединение. Предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и спира телеграмата, с която се уведомява османското правителство, че в Източна Румелия не могат да се справят с обществените вълнения и трябва да се прати войска да потуши бунта. Свален е от власт на 6 септември сутринта от въстаници начело с Продан Тишков-Чардафон и разбунтувалата се милиция, които обявяват Съединението.

Той проявява мъжество с риск за тежки последици за него и семейството му. И това трябва да се знае и помни.

- Сложен ли беше изборът как да изглежда монументът на родения в Котел Кръстевич?

- Имаше няколко снимки, липсваше богат фонд за избор. Трябваше да бъде съотнесен в пространството. После бе решено да е права фигура. Използвах снимка, на която се е опрял до една маса. Беше с турска униформа, но реших да не му я обличаме в монумента, а използвах друга негова снимка на по-млади години с цивилно облекло, държейки в ръка телеграмата, която не се изпраща до Цариград.

Той е доста труден за пресъздаване, защото е много обран човек - тих, но действащ. Не е експресивна личност и това затрудни пресъздаването на образа му.

- Колко време ви отне?

- За моделирането бяха нужни над два месеца, след това се изработи гранитът, следва отливането и с всички останали процедури общо около 5 месеца.

- Върху какво работите сега освен паметника на кмета на София инж. Иван Иванов?

- Върху сегашните два етажа в музея на восъчните фигури във Велико Търново до крепостта "Царевец" се оборудват още два. Така музеят става на четири етажа. Заложили сме на по-знаковите събития в исторически план, като ще пресъздадем средновековен пазар и битката при Клокотница. Надявам се по този начин да се предизвика интерес най-вече сред младите хора за историята. Нямаме претенции за артефакти, но не бива да се забравя, че това е свободна интерпретация. Правим също сцена с прощаването на Патриарх Евтимий с великотърновци.

- Какво е посланието ви на празничния 6 септември?

- Да четем правилно историята, по-малко да съдим и да внимаваме с осъждането. Да четем и знаем повече за героя Гаврил Кръстевич, чието дело е заметено под килима през годините. Той е радетел за културното обособяване на българите в Османската империя и от октомври 2020 г. посмъртно е удостоен със званието "Почетен гражданин на град Пловдив". Огромни са заслугите му за създаване на Българската екзархия и възстановяването на независимата българска православна църква. Ако той бе пратил само една телеграма до Османската империя, Съединение не би имало. Той е един от строителите на съвременна България.