Телевизионната водеща Кремена Будинова: В телевизията не ми вярваха, че не виждам

Първата незряща телевизионерка съм в Европа 

КОЯ Е ТЯ

Кремена Будинова е журналист с дългогодишна кариера в телевизията, печата и радиото. Родена е в столичния квартал "Факултета". Като дете изгубва зрението си и на 14-годишна възраст постъпва в училище за деца със зрителни проблеми. След това следва българска филология и магистратура в Журналистическия факултет, като по същото време работи като телевизионен репортер - въпреки нарушеното зрение и стереотипите за малцинството, към което принадлежи.

Журналистическата й дейност започва през 1997 година и е свързана с интеграцията на ромите. От 2011 година създава проекта "Малки истории". През 2014 година заедно с документалния режисьор Светослав Драганов получи награда на международен кинофорум в Берлин за филма "Семейство Христови" от "Малки истории от ромския свят".

- Кремена, как се запалихте по журналистиката?

- През 1993 г. завърших Софийския университет със специалност българска фиология и втора специалност радио и журналистика. Исках да уча право, но обърках документите при подаването и се озовах във факултета по българска филология. Това беше двойкарска година, единствената отлична оценка, която красеше стената на плача, бе моята. Имах идея като мине първата година, да се прехвърля право, но впоследствие ми хареса и останах, като записах втора специалност "Радио и телевизия".

- Защо радио и телевизия?

- Никога не се бях замисляла преди за радио и телевизия - по онова време телевизионер с нулево зрение граничеше с невъзможното. Аз белязах телевизията и съм първата незряща телевизионерка в Европа.

- С какви трудности се сблъскахте по време на обучението и ранния старт на кариерата си?

- През 1997 година започнах работа в телевизия "Седем дни". Повечето ми колеги мислеха, че виждам нормално - не ми вярваха! Второто нещо, в което не вярваха, е ромският ми произход. С времето доказах професионализма си и ми се довериха. От 97-а година до днешна дата нямам пауза в кариерата си. Паралелно с това съм работила в печатни медии и в радио. Мога да кажа, че съм основоположник на живите шоупредавания в радиото и телевизията. Правех "Кремена Шоу" по Канал 2001. Със Слави Трифонов държахме рейтинга на телевизия "7 дни" - Слави с "Хъшове", а аз с "Ромски свят". След това се прехвърлих с "Кремена шоу" в "Канал 2001".

- Как успява младо момиче да пробие с такъв успех в телевизията въпреки обстоятелствата, в които се намирахте?

- С талант, желание и упоритост и много работа. Много! Не съм фен на чалгата, но ми се налагаше да правя шоута с фолкзвезди, защото по този начин прехранвах себе си и се издържах през студентските си години. Произхождам от многолюдно семейство и по онова време не можех да разчитам на майка ми да ме издържа. Имах 6 братя и сестри. Аз съм единствената с висше образование. Правех чалга шоутата напук на себе си, за да се изхранвам. Учила съм Софи Маринова как да говори и да застава пред камера. Предварително съм репетирала с нея как да ми отговаря, дори написах един от албумите й "Храм". Писала съм текстове на Кали и Азис. Азис стана известен на ромския фестивал в Стара Загора с моята песен "На колене пред Господ", с това изпълнение той взе първо място в Стара Загора и след това стана звезда. Аз ги канех да пеят в радиопредаването ми "Ха наздраве" и в телевизионното ми предаване "Кремена шоу". Симеон Сакскобургготски ми помогна за старта на публицистично предаване - "Ромски свят" в "Канал 1". Никога няма да забравя думите му: "Момиче, твоето място е в "Канал 1", това предаване трябва да става национално"

- Как се разви предаването от тогава?

- През 2010 г. от ръководството решиха че трябва да вляза под шапката "Малки истории" и си останах самофинансираща - зависима от външни донори. Докато останалите колеги получаваха пари от "Канал 1", аз трябваше да търся спонсори за предаването. Не знаех какъв е проблемът - дали заради цвета на кожата ми не бях планирана в бюджета на телевизията? Аз се доказах, не една награда, а много получих и донесох включително на "Малки истории". От тогава и до ден днешен ако има средства, правим предаване, ако няма - не бивам излъчена. Предаванията ми в национален ефир са хиляди и винаги аз съм търсила средства за оцеляването им.

- Наскоро станахте баба.

- Тази година се роди Велизар. Аз съм щастлива баба на едно много хубаво дете. Копнеех за това! Според циганските традиции съм закъсняла. На 52 години изпитах това щастие. Моят син е студент четвърта година икономика и инфраструктура в Софийския университет. Боря се със снаха ми да учи висше, след като догодина завърши 12 клас.

- Работите ли по нови проекти?

- Да. Последният проект, който приключвам, е под мотото "Песен на човека". На 30 юли направихме кинопрожекция в кино "Влайкова". Представихме 3 от филмите и една компилация. Компилацията е в памет на поетесата Сали Ибрахим и Ангел Кичалиев, които починаха тази година. Филмите, които излъчихме, бяха най-рейтинговите - "Семейство Кирилови", "Историята на Ванеса" и "Невидимите".

"Невидимите" ме върна към публицистиката, разказва за проблема на онези хора, чиито домове са разрушени и остават невидими за държавата. Те не могат да си извадят лична карта, децата им не могат да учат. Има възможност за решаване на този проблем. Държавата би могла да им направи служебен адрес, но за съжаление все още сме назад с времето, а уж сме в Европа. Всички 10 филма са заснети благодарение на "Фонд за активни граждани".