Текстописецът Живко Колев: Най-трудно се пише за Лили Иванова
Не ни познават новите изпълнители, ние тях също
Кой е той
Живко Колев е сред най-известните и търсени поети и автори на текстове за популярни песни у нас. Създател е на хитовете "Големият кораб минава", "Междучасие", "Джалма", "Болка от любов", "Сбогом", "Клоунът", "Бързаш, няма време" и др. Автор е на многобройни шоута, концерти, вариететни програми, носител на десетки призове от най-престижните наши конкурси в областта на музикалното и литературното творчество. Един от създателите на трио "НЛО", продуцент на над 30 албума, преди месец стана на 68 г. Автор е на 4 книги с поезия. И до днес работи с най-популярните ни изпълнители като Лили Иванова, дует "Ритон", Васил Найденов и други.
- Г-н Колев, как се чувства един мъж на 68?
- Добре, разбира се. 50-ата си годишнина празнувах в Порто Черво в Сардиния. 60-ата в Монте Карло. Но тази година по-малко пътувахме с моята любима, защото имахме куче, което беше много болно и не можехме да го оставим. В крайна сметка го приспахме.
- Преди два дни излезе новата ви книга "Ех, Канада".
- Да, тя обхваща текстове, които съм писал - те са хумористични, както и тези, които са изпели "НЛО"-то. Не знам дали ще направим премиера на книгата, но аз съм ваксиниран, както и жена ми и не съм боледувал от коронавирус досега. Дано няма пак пандемия.
- Как всъщност създадохте групата "НЛО"?
- В края на 1982 г. правих девет песни за новогодишната програма "Съзвездия '83" на Хачо Бояджиев, пародии на популярни мелодии за времето си. Тогава се родиха хитове като "Аз съм от Твърдица, ти си от Париж", "Асансьорна любов" и др. Една китка по песни на Братя Аргирови бе изпълнена от Велко Кънев и Георги Мамалев и имаше голям успех. Аз усетих, че една постоянна формация от актьори, пеещи хумористични песни, може да разлюлее страната. Започнаха многобройни разговори. Велко като че ли малко се дърпаше. Неговият мотив беше, че ако в театъра играе Поп Кръстьо например, а предишната вечер са го гледали като шут, няма да бъде убедителен, няма да му повярват. Имаше може би малко страх от новото амплоа, макар че в "Оркестър без име" те правеха почти същото, само дето не пееха. Така - уговорки до 1986 г., когато излязоха за пръв път като трио с Павел Поппандов във Варна, в Летния театър, и просто сразиха публиката. После направихме две плочи в "Балкантон", които спечелиха диамантени награди за продадени над 300 000 броя, а по-късно те многократно се ретиражираха.
- Коя е най-издаваната плоча от "Балкантон"?
- Аз съм си правил нещо като изследване. Говореше се, че плочата с най-голям тираж е на Лили Иванова и Асен Гаргов - 650 000. Т.е. все едно всеки десети да я има тази плоча. Поинтересувах се колко грамофона има у нас и се оказа, че са около 70 000. Т.е. имаше неточност. А то се оказало, че в провинцията ученички си купуват плочата, те нямат грамофони например, обаче изрязват обложката на плочата заради снимката на звездите - Лили и Асен. И си ги слагат на стената (смее се).
- И за Ламбо сте писали текста с актрисата Вероник Жано?
- Ооо, да. Но тогава тя не пя, само си отваряше устата. Песента бе "Аз съм от Твърдица, ти си от Париж", една девойка пееше отзад (смее се).
- А с "Клуб НЛО" колко албума имате?
- Девет. Аз не съм пропуснал запис, пеех с тях, записвах предварително партиите на всеки, определях репертоар, песните за албумите, дуети и самостоятелни песни и какво ли не. Бяхме един екип повече от 10 години. Моите текстове за тях са 107. По това време направих самостоятелен албум на Антон Радичев "Вашта мама" с гръцки песни с мои текстове на български. Започнах албум и на Чочо, но след четири песни направихме пауза и после не го довършихме. Много си пасвахме и се обичахме с Чочо, виждахме се и отделно от работата, затова ми е много тъжно, че си отиде от този свят.
- За днешните изпълнители бихте ли написали песен?
- Ами те не ни познават нас, за съжаление. Ние тях също много не знаем. Радва ме, че естрадната музика в момента е в апогея си, гледам, че Васко Найденов не спират да го канят, както и жените от естрадната музика. Но всички искат шлагерите им, няма как новите им песни да станат такива хитове, времето е друго.
- А трудно ли се пишат песни за Лили Иванова?
- Ами да, най-трудно, тя е перфекционист. Мисля, че имам около седем песни за нея. Най-любима ми е песента "Така живея", която написах за собствения й живот. "Така живея, с моя вечен зов на кръстопът пред двойната си роля - на сцената умирам от любов, в живота - за любов се моля". Това е точно тя. И още една песен обичам нейна - "Както никой друг". Винаги като пиша песен, се съобразявам за кого я пиша. Но Лили е особена, интересна. Няма мъж, който да се е задържал при нея, тя изгаря на сцената, но в живота все си търси човека. Ето песента на "Ритон" - "Накъдето ми видят очите" пък съм я писал за Васил Найденов. Само че той от разсеяност месеци наред я беше забравил и случайно на една вечеря я предложих на Катето и Здравко. Получи се голям хит.
- Великият Парцалев също накарахте да пее.
- Хахаха, ами това е единствената му песен като актьор. Имаше тогава една плоча, казваше се "Парад на месеците" и 12 от известните актьори изпяха по песен по един от месеците. И на Парцалев се падна ноември. Той обясни, че не можел да пее, казах, че ще му помогна. Беше го страх човекът, ама се получи. Изпя песента.
- До каква степен текстът е занаятчийство?
- В някаква степен е занаятчийство, да. И нещо, на което аз съм голям майстор - трябва да има фраза, дума, която да се забива - "Със 100 км в час", "Да чукна на дърво", примерно на Васко хитовете. Иначе композиторът си прави музиката и ти напасваш думичките. Това е занаятчийство. Но понякога се налага да правиш компромис с изразите, за да си пасне с мелодията.
- Завършили сте право. Как попаднахте в музикалната гилдия?
- Един голям композитор Светозар Русинов, с когото в един момент станахме почти неразделни, пръв започна да пише песни по мои стихове. Нямах изобщо усещането, че това ще ми стане професия, че мога да върша тази работа, но Бате Заре ме окуражаваше и малко по малко се започна. Първата песен мисля беше "Есенно танго" на Светозар Русинов, изпълнена от Катя Филипова, Бог да ги прости и двамата.
- Талантът ви е многостранен. Писали сте химна и на ЦСКА и "Локо" (Сф)?
- Да, както и на "Славия", но за него още нищо не съм получил като пари и песента си остана за мен.
- Два мандата бяхте член на "Мюзикаутор". Трябва ли да има задължителна квота за българска музика в ефира?
- Трябва да има задължителна българска музика в ефира. Ами да видим дали това служебно правителство ще го приеме. Очаквам като тръгне парламентът, и това да се случи.
- Вие сте и един от първите масони, нали така?
- Да, така е, от 1995 г. Но тук не е като в Щатите и масонството не е толкова влиятелно и силно. Точка по въпроса.