Полярник №1 проф. Христо Пимпирев: Антарктида е земният път към Космоса

Там има необяснима връзка със звездите, мнозина виждат насън починалите си близки 

КОЙ Е ТОЙ

Проф. д-р Христо Пимпирев е доайенът на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88 г. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Професор е по геология в Софийския университет.

Доли ЛУКАНОВА

- Проф. Пимпирев, с екипа ви сте свикнали на ниски температури, но как ви понасят жегите у нас?

- Жегите не ни понасят добре. Когато сме в България, аз и моите колеги се подготвяме за Антарктида и гледаме да сме на сянка. Ние минаваме през много резки смени на температурите. Когато тръгваме за Ледения континент, през октомври, ноември тук е хладно, а кацаме в Южна Америка, където е горещо лято. След това в Антарктида може да е лято, но за нас е сурова зима. Сблъскваме се с доста различни климатични пояси, но сме свикнали.

- Тази година е знаменателна за вас, тъй като за пръв път ще достигнете до Ледения континент с български кораб.

- Да, 31-вата българска експедиция е много специална, тъй като за пръв път в българската морска история наш научноизследователски военен кораб ще плава в световни океани и ще достигне до Антарктида. "Св. св. Кирил и Методий" ще направи едно полуоколосветско пътешествие, и то в едни от най-бурните води на Земята. Ще пресечем пролива на Дрейк, където като една фуния се срещат Атлантическият и Тихият океан. Там винаги има огромни вълни. Ще докажем на света, че сме морска нация. Надяваме се след експедицията корабът да продължи да изпълнява научни проекти съвместно с Европа, Америка, Канада. Нашата морска наука, както и антарктическата ще бъдат на много по-високо ниво.

- Как върви подготовката?

- В момента е доста напрегнато. Приключва ремонтът на кораба, тъй като преди всяко плаване трябва да мине задължителна проверка. Разбира се, тази година всичко поскъпна, което е една голяма пречка. Но ние сме имали много кризисни моменти и сме ги преодолявали, така че смятам, че живот и здраве, в края на ноември ще тръгнем от пристанище Варна за Антарктида. В същото време се занимаваме с окомплектоване на научните проекти.

- Върху какви проучвания ще се съсредоточите по време на новата експедиция?

- Комисията към Националния център за научни изследвания към Министерството на образованието и науката одобри четири проекта на млади учени, които ще изследват околностите на българската полярна база. Единият от проектите, който е към Военноморското училище във Варна, ще изследва храните и състоянието на хората в тази изолация. Освен храната и функционалното състояние на екипажа, който поне шест месеца ще прекара в плаване, Институтът за космически изследвания също има проект. Антарктида е много благоприятно място за правене на астрономически наблюдения, защото атмосферата е най-чиста. Очакваме и проект от Института по астрономия.

- Как определяте Антарктида?

- Това е най-голямата естествена лаборатория в света. Антарктида е цял континент, където няма антропогенни замърсявания. Могат да се правят най-чистите изследвания. Освен това там са и най-суровите условия на Земята. През зимата температурите достигат до -90 градуса, каквито са температурите на Марс. Така че спокойно може да кажем, че Антарктида е земният път на човечеството към Космоса. НАСА подготвят екипажа си за Марс именно в Антарктида. Има изследвания, които не могат да бъдат осъществени на другите континенти.

- Ставали ли сте свидетел на паранормални неща по време на престоя си там?

- Не знам доколко паранормално е това, но се наблюдават интересни неща, особено при новодошлите. Сънуват починали близки, все едно са при тях, разговарят с тях, все едно са живи. Това явление се наблюдава от самото начало. Лично аз също съм го наблюдавал. Дори филологът Боян Биолчев, който три пъти е бил в нашата база, е озаглавил книгата си "Антарктида - окото на Космоса". Тъй като и той сънуваше своите близки, смяташе, че има някаква връзка с Космоса.

- Миналата година започнаха проучвания, които са свързани именно със съня. Какви са резултатите?

- Да, беше занесена специална апаратура и в момента се обработват резултатите от нея. Чакаме да разберем дали науката ще помогне за разгадаване на това така наречено паранормално явление. Предполагаме, че това е феномен, свързан с изолираността. Записани са импулси от мозъка по време на сън, тепърва ще разбираме много тайни.

- Възможно ли е някой ден Антарктида да бъде населена от хора и там да кипи живот?

- Да, би могло да се живее там. Дори в момента над 20 бази имат целогодишно обитаване. Няма проблем, но е по-скъпо. Антарктида е много голям континент. По-голям е от Европа, по-голям е от Австралия. Има участъци, в които природните условия са доста по-приемливи. За наша радост, базата ни на остров Ливингстън се намира точно в такъв участък. Живее се по-лесно и с по-малко средства.

- Какво правите, когато запасите ви свършат?

- Това, че тръгваме със собствен кораб тази година, е едно голямо улеснение на цялата логистика, защото ще вземем много неща от България. Иначе разплащането с други държави става на принципа на приятелството и на добрите чувства. Например нашите най-близки съседи са испанците. Досега те имаха много по-добра логистика. Имаха два кораба, които ги снабдяваха, и ние лично доста сме опирали до тяхната помощ. Миналата година те ни дадоха 2 варела бензин, а ние 2 кг мед от пернишкия пчелар бай Малин. Дори за следващата експедиция получих мейл от испанския експерт по логистика, че няма да носят кисело мляко в буркани, защото заема много място. Ние ще им занесем закваска, с която те сами ще си правят.

- Вие самият бихте ли заживели там?

- Бих, но трябва да имам някаква цел. Не мога само да присъствам там, трябва да има някакъв научен проект.

- Променя ли се остров Ливингстън по време на отсъствието ви?

- Променя се в зависимост от атмосферните условия. Случвало се е преди 5-6 години поради посоката на вятъра и снеговалежите, къщите да бъдат почти затрупани. Добре, че нарочно поставяме нависоко лопатите и кирките. Слязохме на брега и започнахме да разравяме 4-5 часа снега, за да може да влезем. Има метеорологични прогнози, гледаме снимки от съседни острови, но там климатът е толкова разнообразен, че на снимките може да не виждаме сняг, а нашите къщи да са почти затрупани. Винаги очакваме изненади, което все пак е част от адреналина, който ни държи във форма успешно да завършим експедицията.

- Вие самият за какво най-силно мечтаете?

- Аз първо мечтая българската база съвсем скоро да има нова научна лаборатория. Една от мечтите ми вече се изпълни - да имаме български изследователски кораб, който да помага на полярните ни експедиции. Мечтая тази база да се усъвършенства все повече и да бъде оборудвана със съвременна апаратура.