Мая Вапцарова, родственица на поета: Вапцаров не е терорист!

По същата логика терористи са и Раковски, и всички останали революционери

Коя е тя

Племенницата на поета Никола Вапцаров е родена на 7.07.1944 г. в Банско. Учила е психология в Ню Йорк Унивърсити през 1967 г. Завършва кинорежисура в Будапеща при Ищван Сабо през 1969 г. Режисьор е на игралните филми "Лъжовни истории" (1977) и "Мярка за неотклонение" (1983), автор е и на над 50 документални филма. С Вапцарова разговаряме по повод публикации на журналистката Даниела Горчева, която нарича дейността на Вапцаров "антибългарска", а не "антифашистка".

- Г-жо Вапцарова, как си обяснявате твърденията на г-жа Даниела Горчева, която нарича дейността на Вапцаров "антибългарска", а не "антифашистка"?

- Не всичко съм чела, но дайте да видим какво точно визира госпожата.

- Да започнем от твърдението, че Никола Вапцаров се обявява за македонец.

- Това изобщо не е вярно! Той никога не се е обявявал за македонец. Видях, че пише, че Вапцаров е бил заместник на ръководителя на терористичната дейност в полза на Съветския съюз Цвятко Радойнов, пристигнал с подводница от Съветския съюз начело на диверсантска група. Сега искам да кажа следното: всяка революционна борба, когато е за кауза и идея, действително може да бъде обявена за тероризъм. Нима Илинденското въстание не е тероризъм? Нима тогава нашите революционери не са терористи? Ако се следва тази логика, Раковски също трябва да е терорист. Според това твърдение България е изпълнена само с терористи. Какво значи това? Глупости!

- Г-жа Горчева твърди, че за нелегалната дейност на Вапцаров в началото му е заплащано по 100-200 лв. седмично, а след това по 2000 лв. месечно?

- Тя сигурно госпожата е била член на ръководната дейност, за да ги знае тези неща! Защото никой друг не ги знае, няма и такива документи, че са давани такива пари.

- Как си обяснявате тези нападки?

- За мен това са македонисти, които се опитват да помогнат на Македония. Вацпаров неслучайно има толкова много статуи в Македония, за да създадат културна дейност на държавата. Неслучайно, когато държавата ни беше слаба, тогава извадиха, че Вапцаров е македонски деятел. А той няма едно стихотворение, написано на македонски език. Той веднъж само участва в македонски кръжок, в който говори за български поети. Тези неща мога да ги докажа. Сигурно на тази госпожа Даниела Горчева й се плащат специални пари, за да го пуска това нещо, защото тази кауза в този специален момент е необходима за утвърждаването на Македония. За македонския език аз имам цял филм. Той е на базата на българския с известни промени едва от 1946-1947 г. На мен ми е неприятно всичко това, което се случва с името на Вапцаров. И това за парите, което е гнусно да се каже от тази госпожа! Вапцаров работи в Кочериново, в екарисажа, където се горят кучешките трупове. Там са му плащани 2000 лева. Явно документите в архива са четени накриво.

- Освен биографични направихте и един много интересен филм за Вапцаров - "Епоха".

- Да. В него пресъздавам събитията от Балканската, Първата, Втората, Междусъюзническата война и т.н. през призмата на социалния баланс, за който се бореше Вапцаров. Във филма за първи път се срещнах и с живите му съученици, това бяха 12 на брой 94-годишни хора тогава. Снимахме много силни моменти, които хората са видели. Във филма много говоря и за предателството. Идеята ми беше хората да си дадем една равносметка през какви лъжи или истини се движи човечеството. В лентата третирам и предателството спрямо България с македонския въпрос.

- Вапцаров, ако беше жив, щеше ли да е доволен от членството ни в ЕС?

- Ако се прочетат стиховете му, които се отнасят до Испания и други страни, той анализира ситуацията и има възможност да е мислил, че ще има подобен съюз.

- Г-жо Вапцарова, след всички филми, които направихте за Никола Вапцаров, разбрахте ли защо той бе разстрелян?

- Има едно стихотворение, въобще непознато в тетрадките му, което се казва "Гадател". И като го разглеждах, започнах да мисля над една фраза: "Незнайна, гадна смърт". Той е знаел, че ще бъде убит и от куршум ще си отиде от този свят. Той казва: "Много рано ще умра". На 33 години, точно в Христовата възраст. Направи ми впечатление това негово прозрение. Защото той явно е знаел, че присъдата ще падне над него заради прегрешение на рода му. Защото и от двете му страни роднините са интересни хора. Той е кръстен на дядо си - Никола от Проданичния род, който бяга поради това, че сестра му е била изнасилена, и идва в България от Охрид. От другата страна на рода - на Теодор Везьов, по линия на баба ми Елена, е бил женен за Изабел, роднина на Медичите. Тя донася като зестра червените раковини, с които се боядисват в пурпур мантиите на папите и кралете. Когато двата рода се съюзяват, идва и името Вапцари заради тези ценни раковини. Има и една друга история, която пак ще разкажа за първи път. Когато бил малък, Никола и родителите му са били на гости у Фердинанд, той заспива в стола му. Това се счита за кощунство и имало поверие, че след това онзи, който седне на стола, ще бъде наказан, ще умре.

- Баба ви Елена ли е тази, която моли цар Борис Трети да помилва Никола?

- Тя не стига до цар Борис Трети. Да, тя е стигнала до Евдокия, сестрата, но тя не е направила срещата. И след това по молба на своя приятел проф. Балан той спасява от куршум Трайчо Костов, който също е бил в процеса. Заедно с още 63-ма души. Шестима от тях са осъдени на смърт. Между тях и чичо ми.