Те са гладиаторите от Нови Искър

Росен и Румен Димитрови, световни шампиони по бойно самбо: Бяхме затлъстели деца, това ни вкара в залата

Наричат ги Гладиаторите от Нови Искър. Това са световните шампиони по самбо, близнаците Росен и Румен Димитрови, чието наднормено тегло като деца е причина да започнат тренировки. Едва 13-годишни, бъдещите първенци в бойните спортове тежат по 85 килограма. Толкова, колкото и днес - 27 години след първата им тренировка, към която ги насочват техни братовчеди, също тогава състезатели по джудо и самбо.

Годината е 1995-а. Тогава пълничките близнаци за първи път прекрачват прага на спортната зала на "Локомотив" в столичния квартал "Надежда". Там срещат и първия си треньор, от когото попиват реда и брилянтната дисциплината - Ангел Върбанов.

Изтощителните тренировки каляват близнаците и те се влюбват в бойните спортове. Залата се превръща в техен втори дом, а малките братя пътуват почти всеки ден с автобуса и после с трамвая със сакове на рамо. Докато гледат през прозореца след поредните хватки в залата, двамата мечтаят да бъдат №1 у нас, след това на Балканите, после в Европа, а накрая и в целия свят.

Упоритостта и трудолюбието, съчетани със здрави тренировки, се отплащат бързо. Едва две години след началото Росен Димитров става републикански шампион по самбо. А само след още три покорява и европейския връх.

Днес той е трикратен световен шампион по бойно самбо и легенда на българското ММА, влюбен в спорта и тренировъчната зала. Изиграл е 40 професионални двубоя по правилата на смесените бойни изкуства, с което става и рекордьор. Президент е на Българската федерация по самбо, а негово вице е брат му Румен.

Срещата с близнаците е в залата в известен столичен хотел, в която всеки ден продължават активно да тренират и поддържат форма, въпреки че вече не практикуват професионално бойни спортове. Тренират за здраве и тонус шест пъти седмично, а понякога и без почивка.

"Предпочитам да бъда добър пример и хората да влизат в залата, работейки за здрав дух в здраво тяло. Искам децата да растат в залите, игрищата и стадионите, а не вкъщи пред телефона", казва Росен Димитров. И допълва, че желанието му е да насърчи възможно най-много подрастващи да поемат по неговия път, избягвайки изкушенията на мобилните устройства, компютрите, алкохола и наркотиците, мечтаейки за здрава и спортна нация.

"Сутрин се събуждам с мисълта къде да отида да потренирам, да потичам, да се раздвижа. Спортът се е превърнал в начин на живот", разказва още Росен. "Човек винаги може да намери баланс. Денят е 24 часа. Работи 8, спи 8 и прави каквото поиска останалите 8. Аз съм на този принцип", допълва го Румен и казва, че никога не е късно човек да се промени към по-добро.

Удовлетворението от постигнатото е още по-голямо след преодоляването на най-трудните моменти в спортната кариера на близнаците. А те не са никак малко. Множество контузии и операции, дълго възстановяване, липса на достатъчно финанси. На двамата се е налагало да работят на три места, за да се издържат. Но това съвсем не е всичко.

"През 1999 г. бях на крачка да спра да се състезавам. Тогава станах световен шампион по джудо в Унгария, обещаха ми нещо голямо и не го изпълниха. Разочаровах се, но не спрях. Видях, че мога да преборя всички конкуренти, стиснах зъби и продължих, за което съм радостен. Следващата година станах европейски шампион по спортно самбо, след това европейски и световен шампион по бойно самбо", разказва Румен, спомняйки си и до днес с усмивка как, след като е станал №1 в света, брат му го е надвил.

"Правихме официално преборване, където излезе една шега - "аз бия целия свят, брат ми бие мен", смее се Румен Димитров.

Гладиаторите от Нови Искър помнят отлично откъде са тръгнали и знаят, че родното място е най-свидното и хубаво кътче. А уважението и признателността - най-голямата награда.

"Това е начин на възпитание и живот. Когато хората се борят с трудностите, изграждат себе си като личности, спортът учи да помагаш на по-слабите, а не да избиваш комплекси над тях. Много е приятно да бъдеш пример за младите - да могат да поемат по твоите стъпки, минавайки по сложния и дълъг път, по който ние сме минали. Трябва да се отдадеш изцяло на спорта, за да постигнеш ефективен резултат и да бъдеш съсредоточен във всяка една тренировка, действие, постъпка. Стане ли той начин на живот, човек не се обременява психически, а го приема като удоволствие и разтоварване", казва Росен в залата, в която неизменно се вее българското знаме.

Мисията и на Румен е да насърчава най-вече младите хора да правят добро, предпазвайки ги от конфликти, разногласия и потенциални проблеми от всякакво естество. Затова е признателен, когато усилията му през годините се увенчават с успех и признание, а подрастващите момичета и момчета, трениращи под тяхно ръководство, поемат по пътя на своите ментори в спорта и живота. Затова не спира да говори с любов както за младежките години, в които се оформя личността на един човек, така и за родното място, което пази спомените от незабравимите детски години.

"Нови Искър е моето родно място, което най-много обичам. Там съм израснал и ми е преминало детството. Спомням си как ритахме на "Тополите" и играехме на различни детски игри. В момента мога да кажа, че районът се развива изключително добре и в спортна насока, и откъм инфраструктура, училища и детски градини. Градът ни става прекрасно място, обновява се постоянно и е невероятно да се живее тук", щастлив е той.

Площадки, зали - градът се развива по европейски стил, допълва го и Росен. Важно е също да има и повече хора, професионалисти като нас, които да вкарат малките деца в залата, за да им предадат това, което знаят. Да ги научат и те да тръгнат по пътя на успеха.

Неслучайно световните първенци в самбото получават заслужени звезди в Алеята на спортната слава в своя роден град. От 7 юни седем изтъкнати спортисти в район Нови Искър имат подобен постамент, а обещанията са мястото да се разширява с всеки нов европейски или световен триумф. Върху проекта се работи месеци наред с идеята да напомня на всеки, който мине оттам, че живее в славен град, дал своя значителен принос за историята на световния спорт.

Сурови бойци на тепиха, татамито и ринга, Росен и Румен Димитрови се радват на златна кариера в бойните спортове, подплатена със световни и европейски титли, преди да се заемат с треньорска дейност, а след това да поемат и управлението на Българската федерация по самбо.

И до ден днешен двамата братя тренират заедно, благодарни са за железните тренировки при първия си треньор Ангел Върбанов, който ги изгражда като спортисти с манталитет на победители и вземат с консенсус управленски решения. Пожелават си здраве, късмет и семейно щастие. Докато Росен е обграден с женско царство от две дъщери, Румен се радва на момиче и момче.

Надяват се и вярват, че предстоят още европейски и световни титли за България на предстоящите международни състезания през септември. Желаем им го от сърце!