Щангистът Иван Димов: Не съм готин, защото не пия и не пуша

Мечтая за олимпийска титла и щастливо семейство

Кой е той

Иван Димов стана европейски шампион в категория до 61 кг във вдигането на тежести преди няколко седмици. Това е най-големият успех в кариерата му до момента. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" 19-годишният тежкоатлет споделя през какви препятствия е преминал до момента.

- Иване, само на 19 години, а вече европейски шампион за мъже. Какво се промени за вас след титлата?

- Не са се променили много нещата. Имам доста поздрави от познати и непознати, но, общо взето, засега няма нещо друго различно. Какъвто и шампион да стана, съм здраво стъпил на земята. Не се правя на голямата работа.

- Имахте сериозни проблеми преди европейското първенство - травма в гърба. Ще разкриете ли повече за нея?

- Искам да благодаря на доктора ни Иван Иванов, защото без него нямаше да се случат нещата. Доста инжекции отнесе гърбът ми, а и дясното коляно. Ако не беше той, сигурно нямаше да мога да участвам. Работата беше зле. Едва се закрепих за това европейско.

- Отидохте на шампионата след само две контролни състезания. Вярвахте ли, че ще станете шампион след здравословните проблеми?

- Запазих самообладание. Бях добре трениран. Надявах се на най-доброто. Месеци преди това бях натрупал тренировки. След последната ми контузия в гърба две седмици не бях провеждал качествени занимания. Като цяло очаквах да стана шампион, ако всичко се развие по план.

- Състезанието беше като влакче на ужасите. В изхвърлянето на 133 кг направихте грешка. Какво ви мина през главата тогава?

- Бях ядосан. Мислех си да ме пуснат на по-голяма тежест, защото знаех, че мога да стана първи, гледайки съперниците. Много беше зле подиумът в Албания. Доста хлъзгав, изобщо не се чувствах уверен, когато излязох.

- В изтласкването също беше много драматично. На 156 кг не се получиха нещата, а турчинът можеше да ви измести.

- Имаше възможност, но все пак и той не успя. Доколкото знам, е свалял повече килограми и от мен за състезанието. Това се отразява малко или много. След като изпуснах първия опит на 156 кг, се ядосах за момент, но запазих самообладание. Казах си: "Добре, имам трети опит, сега ще вдигна. Мога!". Вдигал съм ги много пъти на тренировка. Излязох за третия опит и не се получи. Влязох в залата за загрявка, хвърлих коланите, ядосвах се. Изобщо не гледах какво правят съперниците. Треньорите следяха, но аз бях ядосан. Отидох в ъгъла на моя подиум, седнах и премислях. Минават опитите, а само чувах "no, lift", "no, lift". След малко дойде треньорът на националния отбор Иван Иванов и ми каза: "Ти стана европейски шампион". Както се бях разревал от нещастие, стана от щастие. Като знам колко труд съм положил преди това и ми се отплати. Много съм щастлив.

- Вие много малък влизате в залата. На 8-9 години.

- На първото ми състезание бях на 9 години. Беше в Сливен. Бях извън класирането на категория до 30 кг, защото бях по-малък. Тежах 23-24 кг. Бях много притеснен. Тогава на изхвърлянето на втория или на третия опит побегнах напред с щангата. Хвърлих я, бутнах и счупих нещото, което пиука, за да свалиш щангата. Хвана ме много срам.

- Вярвахте ли още в началото, че щангите са вашето призвание?

- Изобщо не очаквах. Исках да се отказвам. Вече бях натрупал няколко състезания. Спортът започна да ми омръзва. Все пак бях дете и исках да правя нещо друго. Тренирах с приятели и всички се отказаха. Само аз останах. Тогава треньорът говори с баща ми, който беше всеки ден с мен в залата. Беше ми като втори наставник. Треньорът му каза, че имам голям талант и да ме задържи по някакъв начин. Благодарен съм му за това. Тогава ми каза: "След време ще се сетиш за моите думи и ще ми кажеш - ей, благодаря, че ми каза да остана!". И наистина е така. Вече съм европейски шампион.

- Кога усетихте, че може да имате успехи във вдигането на тежести?

- Това беше 2018-а лятото, когато тренирах и резултатите бяха напреднали. Треньорът ми каза, че мога да отида на лагер да се подготвям за европейско първенство за кадети до 17 г. Аз бях на 15. Тогава се надъхах. На първото ми европейско първенство станах втори. Победиха ме само с 1 кг.

- Имате нетипична физика за щангист в кат. от 61 кг. С една глава по-висок от повечето съперници.

- Нямам обяснение как се получават нещата. Не знам талант ли е, как да го кажа. То е и до много тренировки. Имам и здрава психика. Това също допринася много. Не ме е страх от някаква тежест, ако съм подготвен за нея.

- Малко хора знаят, че сте били на път да прекратите вашата кариера миналата година. Какво се случи тогава?

- Бяхме на лагер на Белмекен. Подготвяхме се за световно първенство за мъже. Имах добри резултати, горе-долу като тези преди европейското. За сметка на това тогава световното беше доста слабо. Ковид беше в силата си и много държави не участваха. Имах шанс да стана световен шампион, но не можех да се разбера със старши треньора Иван Иванов. Така трябваше да се случат нещата, че да си тръгна. Иначе се разбирам с него. Той е много добър човек. Просто трябваше да намерим общ език. Тогава исках да се откажа. Взех си почивка известно време. След това потренирах малко и пак отидох на лагер. Сдобрихме се, извиних му се.

- Пет месеца сте без заплати и постоянна несигурност около ръководството на федерацията. Как се отразяват тези неща?

- Можех да се оправя и без заплата. Родителите ми изпращат пари, но не е там работата. Достатъчно голям човек съм да мога да се оправям сам. Пет месеца да не взимам заплата и да разчитам на родителите ми не е нормално.

- Коя е следващата ви цел?

- Световното първенство в Колумбия е най-близката. Следващата ми е олимпиадата, но до там каквото ми поднесе животът.

- Извън залата сте голям фен на компютърните игри. Как съчетавате двете неща?

- Минус е, че стоя седнал, а не лежа да си почивам. Всеки ден след втората ми тренировка и вечеря сядам да поиграя няколко часа. Това много ми помага, задържало ме е да остана на лагера. И аз съм искал да си тръгна, но е начин да се успокоя. Да помисля малко. Премествам се в друг свят. Най-любимите ми игри са стратегическите, но съм много слаб на тях. Искам да стана по-добър.

- Какво друго правите в свободното време?

- Ако не играя, обикновено гледам японски анимации. Влизам в социалните мрежи, пиша си с приятели.

- Каква е разликата между щангиста Иван Димов и вашите връстници на 19 години? Защо не отидохте на абитуриентския си бал?

- За абитуриентския бал нищо лично. Не си харесвах класа, не се разбирахме. Имаше само едно момиче, с което комуникирах. Не ме харесваха. Реших да не отида. Няма смисъл. Не си падам по такива работи. Не пия, не пуша, не обичам да ходя по дискотеки и кафенета. По-свито момче съм. Явно не съм готин, щом не пия, щом не пуша.

- Как се виждате след 10 години?

- Мечтая си да съм олимпийски шампион и да си имам едно щастливо семейство.