Царят на цирковото изкуство Александър Балкански: Марадона се качи на "Колелото на смъртта", но мениджърът му го спря

Дон Диего аплодира на крака моя цирк в Неапол, разцелува синовете ми

Историята на футбола се променя завинаги на днешната дата 29 юни 1986 г., когато пред претъпканите трибуни на 120-хилядния стадион "Ацтека" в Мексико Сити Диего Марадона вдига над главата си златната световна купа. Аржентина побеждава на финала отбора на Германия с 3:2, а дон Диего посяга към короната на краля на футбола Пеле. Един българин, който в цирковото изкуство е сред най-големите в света, има поредица от интересни срещи с Диего Марадона. Той е академик Александър Балкански и пред читателите на "България Днес" разкрива любопитни случки от познанството си с гениалния аржентинец.

- Г-н Балкански, вие имате шанса да се запознаете с Диего Марадона през 80-те години в Неапол, когато той е на върха на славата и носи фланелката на местния "Наполи". Какво означаваше дон Диего за хората в този град?

- В Неапол през 80-те години Диего Марадона беше боготворен. Хората го дебнеха да излезе от дома си, за да се докоснат до него, да му кажат нещо, да вземат автограф. Когато нашият цирк даваше представления в Неапол, това беше голяма атракция. Всички говореха само за нас. Една вечер Марадона минал с колата покрай цирка и решил да дойде да ни гледа.

- Тогава коронният номер на цирк "Балкански" е "Колелото на смъртта", което е изпълнявано от вашите синове Николай и Александър. Как Марадона реагира на него, известно е, че това е опасен и много труден за изпълнение номер?

- Първо трябва да обясня какво представлява "Колелото на смъртта". Това са две големи колела на разстояние 11 метра едно от друго и двамата братя са вътре и го въртят. Изключително опасен номер, който въздейства силно върху публиката. Колелото е дълго 12,70 метра, достига почти до върха на шапитото и се върти със скорост около осемдесет километра в час. Германски вестник веднъж писа за Сашко и Николай: "Двамата като хамстери си играят с нервите на публиката". Диего Марадона беше във възторг и реагира много емоционално.

- Какво ви каза дон Диего след представлението?

- По време на представлението Марадона ставаше прав, жестикулираше, караше хората в цирка да аплодират. След края на спектакъла Диего прескочи през ложите, прегърна и целуна Александър и Николай.

После попита: "Може ли да вляза в колелото?". Разбира се, позволихме, Марадона влезе и започна да го залюлява. От там изскочи неговият мениджър, който, целият пребледнял, започна да вика: "Излез от там, ще падне застраховката". Марадона беше застрахован за огромна сума и според договора нямаше право да рискува по никакъв начин здравето си и най-вече краката.

- След това продължихте ли да поддържате връзка с Марадона?

- Диего остана дълго зад завесите след това представление, направи си снимки с Александър и Николай. После се виждахме още доста пъти. Дойде веднъж и по време на репетиции и пак спомена "Колелото на смъртта". "Еееее, ла роте гиганте" (от итал. - голямото колело). Обясних на Диего, че при този номер всяко действие предизвиква противодействие и ако падне единият от братята, пада и другият.

- Явно дон Диего е бил много впечатлен...

- Марадона ми каза: "Циркът е като футбола. В представлението трябва да има кулминация, гол. И вашият номер с колелото е гол. Футболът не е игра. Футболът е изкуство. Всеки може да рита топка, но на терена трябва да си съвършен. Както в цирка". Веднъж направихме футболна среща с него. Тренировъчния стадион на "Наполи" беше близо до цирка и отидохме с жонгльорите да поиграем с Марадона и негови приятели.

Жонгльорите показаха трикове с топка. Марадона се възхищаваше и беше много доволен.

- Кой е най-яркият ви спомен от мач на Марадона?

- Това е една среща във Флоренция, когато местният "Фиорентина" посрещна "Наполи". Циркът ни беше построен на паркинга до стадиона. Войници от армията излязоха по улиците да пазят стадиона. Накараха ни да сложим дюшеци по прозорците, защото имало опасност да летят камъни. Гледахме мача качени на мачтите на цирка. Нямаше никакви билети, стадионът беше претъпкан.

- Нашият голям футболист Христо Стоичков беше приятел с Марадона. Според вас двамата приличат ли си като характери?

- Познавам Христо Стоичков добре, скоро ми подари своята книга, спортен екип и шапка. Ицо е експанзивен, типично по български. Енергията е вътре в него и когато види някаква несправедливост, се бунтува. Трудно ми е да сравня характерите на Диего Марадона и Христо Стоичков, но е безспорно, че и двамата са големи личности и бяха прекрасни футболисти. Аз скоро ще навърша 80 години и съм щастлив, че животът ме срещна с толкова много велики хора като Христо Стоичков и Диего Марадона.