Щангистът Дейвид Фишеров: Харесвам шопската салата

Оперираха ме заради събиране на гной. Трябваше да се реже!

Кой е той

Роденият в Австрия тежкоатлет Дейвид Фишеров получи българско гражданство преди три години, а наскоро спечели европейската титла по вдигане на тежести в категория до 102 кг. Той научи прекрасно български език писмено и говоримо. В специално интервю за youtube канала "Спортната джунгла" и в-к "България Днес" щангистът разказа защо е решил да дойде у нас.

- Дейвид, какво е усещането да чуеш българския химн и да го запееш след най-големия успех в твоята кариера?

- Уникално. Пожелавам го на всеки. Благодарен съм на всички хора, които са ми помогнали досега.

- Самото състезание беше като тренировка за вас. Поне така изглеждаше на телевизионния екран. Толкова ли беше лесно?

- Като тежести не беше едно от най-трудните неща. Психически беше много натоварено. Имаше малко притеснение преди състезанието. Всеки гледа да бъде стабилен и да направи шестте опита.

- Имате ли ритуал, който ви позволява да се фокусирате?

- Да, слушам музика по време на състезанието. Това доста ми помага. Слушам само немски рап. Спортът ни е много енергичен. Рапът ме вкарва в емоциите.

- Имаше ли момент, в който бяхте притеснен от конкуренцията?

- Очаквах преди състезанието арменецът да е в малко по-добра форма. Пролича си, че не е точно така. Затова знаех, че ще победя.

- Как премина подготовката и какво подобрихте в сравнение с миналата година?

- Тренирам от ноември миналата година в клуб "Марица" с личен треньор Борислав Налбантов. Трудно беше. Влязох на лагер с националния отбор през февруари. През март претърпях операция. Не можех да тренирам 20 дни. Имах вътрешно събиране на гной. Трябваше да се реже. Беше доста неприятно. Слава богу всичко мина нормално.

- Миналата година имахте също доста контузии, какво се случи тогава?

- Травмите идват от некачествена техника. С треньора успяхме да изчистим нещата. Сега сме на доста добро ниво.

- Много българи бягат в Западна Европа. При вас се получи обратното, за да се реализирате като спортист. Как започна всичко?

- Преди 8-9 години имаше един български треньор. Взе ме на море. Бях 4 дни на почивка. Три дни тренирахме. Полека-лека се запалих по щангите. Видях в България, че вдигането на тежести е традиционен спорт. Ако искам да се реализирам като голям спортист, трябваше да дойда тук.

- Баща ви е бивш щангист, а вашият дядо, който вече не е между живите, е бил председател на австрийския клуб. Те ли ви пуснаха мухата за щангите?

- Да, заради тях започнах да вдигам щанги. Когато бях на 2-3 години, ходих на състезания, в които баща ми участваше. И по този начин лека-полека се запалих.

- Имахте ли успехи в началото?

- Имаше. На австрийски държавни първенства, но там конкуренцията е слабичка. У дома тренирахме доста по-професионално, отколкото останалите.

- Кога решихте да се установите за постоянно в България?

- Преди пет години пристигнах. Тогава се състезавах още за Австрия, но водех цялата си подготовка тук. В един момент реших, че няма как да се реализирам с австрийско гражданство като голям спортист. Трябваше да сменя гражданството. Процедурата беше 8-9 месеца. Бързо премина.

- Нямаше ли вариант да тренирате тук, а да се състезавате за Австрия?

- Може, но не е едно и също. Условията в България са много по-високи. Не можеш в Австрия да станеш световен шампион по щанги. Все едно българин да стане световен шампион по ски. Просто е невъзможно.

- Как се отнася австрийската федерация със спортистите. Тук се дават много добри премии за медали от големи първенства.

- В Австрия министерството не помага чак толкова. Аз бях военен спортист. Получавах заплата. Нямаше значение на кое място съм. Можеш да станеш олимпийски шампион или да си 20-и на европейско първенство. Нещата, които ще получиш, са едни и същи. Има частни спонсори, но покрай пандемиите трудно се намират и хората се отдръпнаха.

- Каква е разликата между австрийския и българския национален отбор?

- Там национален отбор няма. Водим по 5-6 месеца подготовка. Нямаме свободни дни. Доста труд и усилия, но резултатите са налице. Както тази, така и миналата година спечелихме отборната титла на европейското първенство. Истината е, че никъде другаде не се тренира, както в България. Повече, отколкото в Русия и Армения. Тук в заниманието се влагат много усилия, но на състезание винаги има резултат.

- Когато дойдохте в България, как успяхте да се адаптирате, без да знаете езика?

- Трудно беше, но ако човек иска да успее, трябва да се адаптира. Запознах се с моята настояща годеница в спортното училище. Започнахме да си пишем и после тръгнахме.

- Ако не я бяхте срещнали, мислите ли, че щяхте да останете толкова дълго в България?

- Хубав въпрос, който много пъти съм си задавал. Не мога да отговоря. Може би да, може би не.

- Колко голяма е разликата в начина на живот между австрийци и българи?

- В Австрия хората са доста по-студени. Тук е балканска държава. Хората са приятни. Може да се спреш на улицата и да говориш с някой 2-3 часа. Доста е хубаво.

- Кое най-много ви харесва в България?

- Свободата. Хората не оценяват в колко хубава държава живеем. Тук е прекрасно. Има море, има планина. Просто е уникално.

- Вашата сестра Сара също е елитен тежкоатлет. Сега завърши трета на европейското. Може ли и тя да вземе български паспорт?

- Постоянно поддържаме контакт. Тя идва в България и прави лагери. Затова е на подобно ниво. Само в Австрия няма как да стане. Може да вдига и тя за България, но това ще стане след олимпиадата в Париж.

- Вие мислите ли за олимпийските игри?

- Това е детската ми мечта. С нея ставам всяка сутрин. Работя за нея. Надявам се да стигна дотам. Имам нужда между 5 и 7 кг на движение, за да вляза в медалите. От постиженията, които дадох сега на европейското. На тренировка имам малко повече.

- Кое най-много ви харесва от българската кухня?

- Шопската салата. Българската скара. Супите. Всичко ми харесва. Прави ми впечатление много от българската литература. Сега чета книгата на Асен Златев. Надявам се за в бъдеще да бъде все така.

- Вие имате и друга професия. Разкажете малко повече за нея?

- Завърших висше спортно училище с икономика. Аз съм счетоводител. Мога да работя като банкер. Гордея се с това.

- Вашият съвет към младите спортисти?

- Когато има трудности, да не се отказват. Да вървят по пътя, защото накрая винаги побеждаваш. Това ме научиха моите родители. Винаги са ме подкрепяли. Те ми казваха никога да не се отказвам.