Зловещ ориенталски затвор пази спомени за Левски

Музеят на мъченията се намира във Велико Търново 

Уреди за мъчения и зала за инквизиции могат да видят посетителите 

Доли ЛУКАНОВА

Когато стане дума за музей, първата ни асоциация е пространство, свързано с историята или природните науки. Но има и едни различни музеи, които ни пренасят в тъмната страна на историята. Именно такъв е и ориенталският затвор във Велико Търново. Построен през 1854 г. като турски затвор, той бързо се превръща в едно злокобно място за мъчения на хиляди българи. Разхождайки се в него, посетителите могат да открият зала за инквизиции, малко след нея са показани зловещи уреди за мъчения, има три килии, както и карцер с още 5 килии, който е функционирал по време на борбите за национално освобождение. Може да бъде разгледана галерия с портрети на 399 личности, които са били затворени там.

"При направата на музея през 2006 г. нашите специалисти са издирили информация за всички тези хора. Атмосферата е изключително автентична. Посетителите могат да се потопят в онези времена и да усетят ужаса, който са изпитали стотици българи", разказва пред "България Днес" уредникът на музея - доц. д-р Светла Атанасова.

В бунтовната пролет на 1876 г. Търновският затвор се превръща в злокобно място за мъчения на над 1000 революционни дейци. Филип Тотю и Захари Стоянов, войводата Стефан Караджа, участниците в Априлското въстание Тодор Каблешков, Тодор Кирков и др. са само част от борилите се за свобода, които са лежали в ужасяващата тъмница. Те са били оковавани със синджири, бесени надолу с главата. Поставяни са в специални тесни дървени отделения, в които може да стои по един изправен човек. Щом задремели, стражата ги удряла с пушката по главата. Така будували по 3-4 дни. Навирали са им главите в торби, пълни с вар и какво ли още не.

"В карцера с единични килийки при бунтове често са натъпквани до 8 души. Четирима са стояли клекнали, а другите двама - изправени над главите им. Отпред е имало окови на стените, където е бил измъчван някой от заловените. Неговите стенания въздействали психически на останалите затворници", разказва уредничката и допълва:
"В нашия музей посетителите могат да видят и килията, в която е бил въдворен Васил Левски. Той е лежал тук от 27 до 31 декември 1872 г. в отделно пространство до отвеждането му за процеса и гибелта му в София", допълва доц. Атанасова.
Апостола е докаран в страшния затвор, след като е заловен край Къкринското ханче. Хвърлен е в единична килия и е разпитван и измъчван три пъти от извънреден турски съд. В момента в килията му се пазят негови вещи, свързани с дейността му.
Затворът е построен през 1854 г. за нуждите на турската власт. Преди да бъдат отвеждани за процес в Русе или София, български революционни дейци били затваряни в него. Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените 70 х 90 см. Постройката има един приземен и два горни етажа. Северно и западно от нея са разположени два вътрешни двора, оградени от високи зидове и спомагателни постройки. В северния е извършвано оковаването на затворниците, а западният бил предназначен за разходки два пъти дневно. Той е функционирал до средата на 50-те години на XX в. и е изпълнявал функциите си както през турското робство, така и през времето на Царство България и в началото на социалистическия период.

Филип Тотю единствен успява да избяга

Единственото бягство от затвора е осъществено от революционера Филип Тотю, който е лежал два пъти в затвора.

Османският зандан се е намирал точно зад сградата на конака, а в близост до него са били казармите. По този начин осъдените са охранявани добре от войниците и е било трудно да се избяга. При второто залавяне на хайдутина го осъждат на смърт. Така той не е имал друг избор, освен да търси спасение. Прокопал ров под зида и една вечер, когато имало буря и условията били подходящи, успява да избяга с няколко други затворници.