Учителя: Страданията са оран, радостите - сеене

Петър Дънов е духовният учител на българите. Известен е и по света, като има своите последователи 77 години след смъртта си. Родил се е на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа, днес Николаевка. От малък учи цигулка и композира над 160 музикални творби, пропити с особен мистицизъм. От 1883 г. Петър Дънов учи в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където следва в семинарията "Дрю", Медисън, а по-късно продължава и в Теологическия факултет на Бостънския университет. Когато се връща у нас през 1897 г. в с. Тетово, Русенско, с него се случва чудо. В малка странноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски - бащата на Петър, вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас: "Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си". От този момент нататък Дънов започва да предсказва различни събития, спира да се храни с месо и е в непрекъсната връзка с божествената реалност, а тялом живее в условията на материалния свят. Стотици са формулите и молитвите, които оставя за бъдещите поколения.

В тази последна статия от рубриката, посветена на годишнината от рождението на Петър Дънов, споделяме цитати от негови беседи за страданията, които всеки човек изпитва, когато е роден на земята. В тях той разкрива дълбокия вътрешен смисъл на трудните житейски ситуации, емоционалната болка и проблеми. През перспективата, която разкрива Дънов, те могат да бъдат по-лесно разбрани, понесени и преодолени от хората.

Със страданията израстваме

- Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране на великите принципи и закони, с които природата си служи.

- Страданията произтичат от неразбиране на живота. Който иска да се освободи от страданията, трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, той трябва да бъде смел и решителен. Когато някой човек върши престъпления, страданията се качват на гърба му и го карат да мисли.

- Природата гледа най-първо с мекота да ни възпитава и ако ние не възприемаме, тогава идва бурята. Природата се проявява такава, каквито сме ние. Тя се нагласява спрямо нас и тогава ние разбираме езика й.

- При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му. Щом се роди, изпълва се с радост.

- Страданието не е наказание. То се дава за поучение, за да израстваме. На думата "наказание" ние даваме съвсем друго тълкувание. "Наказание" значи: "Казвам му да разбере". Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте. В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнеят вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо.

- Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Апостол Павел казва: "Днешните страдания не може да се сравняват с онези велики блага, които те носят за душата. Често хората не виждат тези блага, но те съществуват." Псалмопевецът казва: "Добре ми стана, че се наскърбих." Чрез страданията любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдещата радост.

- Страданията и скърбите са божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Когато човек страда, става по-добър и по-мек.

- Пробуждането на съзнанието не става механически, но чрез подтици, които идат от страданието. Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене.

- След всяко заспиване на съзнанието идва страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем.

- Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Когато природата поставя някого в ограничения, тя има предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро.

- Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Това е значението на страданието.

- Подаръците, които живата природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опитностите, при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте.

- На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания. Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията. Те подготвят човека за Любовта.

- Страданията са път, който човек върви, за да развие божественото в себе си. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да учи. Трябва да дойдат бури във вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето.

- Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен, по-близо до Бога е.

- Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот.

- Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Като дойде едно изпитание в твоя живот, кажи си: "Страданието е дошло, за да изправя една моя грешка." Когато човек придобие самообладание, мъчнотиите и страданията ще изчезнат.

- Кой е краят на страданията? Разумността. Ако след като страдаш, станеш по-разумен, ще благодариш - това страдание е на мястото си.

- Защо идват страданията? За да се премахнат нечистотиите в човешкия ум. Чрез мъчнотиите се пречиства нервната система.

- На някои хора им е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори, няма да разберат. Те се учат по пътя на страданието.

- Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.

- Страданията са оран, радостите - сеене. Страданието трябва да се превърне в радост - посятото трябва да израсне. И обикновеният, и великият страдат, само че обикновеният човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига. И затова става модел на другите.

За силата на мисълта

- Силата на мисълта е огромна. Как можете да трансформирате тъжна мисъл в добра и позитивна? Например вие сте недоволни нещо. Как ще трансформирате това ваше недоволство? Представете си, че сте две личности, че у вас живеят едновременно две Ганки например. Едната Ганка е недоволната, а другата - не е. Нека втората Ганка каже на първата: "Ти си се нещо поразсърдила, но чакай, аз ще ти изпея нещо". Като и изпее една, две, три песни, нека я попита после: "Сега доволна ли си от мене?" Тя ще й каже: "Какво си се развеселила, разсмяла, бъди малко по-сериозна, не ти прилича да се държиш така". Първата Ганка е още сериозна, недоволна и си казва: "Аз трябва да бъда сериозна, защото животът е сериозен, строг". Втората Ганка ще си каже: "Аз пък не мога да бъда сериозна, ще се посмея, ще се повеселя и ще взема половината от твоите страдания". Нека след това тази весела Ганка да цитира един стих от Писанието на сърдитата Ганка или да и прочете едно стихотворение и да й каже след това: "Слушай Ганке, ти си добра моя сестричка, аз те обичам, хайде да си попеем заедно". Тогава тази сърдитата Ганка, ще каже: "На този човек дъската му трябва да е мръднала". Ами не е ли мръднала дъската на онзи човек, който е много сериозен? Затова, дойдеш в едно интензивно състояние, възбудиш се, кажи си: "Колко съм енергичен днес, мога да върша работа". Разгневила си се нещо, вземи метлата и си кажи: "Браво, Ганке, колко си спретната, как хубаво метеш, много те харесвам, като тебе няма друга. Ела ми и втори път на гости". Това е практически начин за трансформиране на енергията. По този начин вие ще можете да учите по-добре, защото еднообразието убива човека. Ако човек съсредоточава ума си все към една и съща посока, мозъчната му енергия отслабва и остава в застой, а природата не обича еднообразието. Само разумните хора могат да бъдат весели. И тъй, с веселото си разположение вие, без да знаете, ще пренесете деятелността си нагоре, към вашите духовни центрове. В Писанието се казва: "Да се весели Господ в своите дела". И Господ се весели, затова аз ви препоръчвам веселостта като едно от най-ефикасните средства за лекуване на много ваши недъзи. Недъзите ви ще дойдат, ще се проявят, а с веселостта си не само ще се лекувате, но ще дадете един тласък на ума, сърцето и волята си към по-интензивна деятелност. Затова ви давам веселостта на Ганка за пример. В дадения случай Ганка е образец, коефициент за всички други.

МОЛИТВИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАДАНИЯТА

Вечни и милосърдни Боже и многомилостиви Отче наш! Мъките и тежките неволи, които са ме сполетели, страшно измъчват душата ми. Но понеже на Тебе така е угодно, аз всичко драговолно понасям. Всички мои телесни страдания и душевни скърби аз търпя и понасям, като отплата за моите грехове и за мое спасение. Моля Те, милостиви Боже, дай ми търпение и сила, за да понасям всичко така, както на Тебе е угодно, и да се спася. Амин.

***

Пресвета Дево, Майко на Всевишния Господ, всемилостива защитнице и покровителко на всички, които с вяра прибягват към тебе! Погледни на мене от висините на твоята небесна слава, послушай моята смирена молитва и я принеси пред твоя възлюбен Син. О, преблагословена Богородице! Ти си скоропослушница на всички и радост на скърбящите; послушай и мене наскърбения. Ти си уталожителка на тъгите: уталожи и моите тъги и изцери душевните ми и телесни болести! На тебе, подир Бога, възлагам всичката си надежда. Бъди ми ходатайка и силна застъпница пред твоя Син, Господа нашего Иисуса Христа. Укрепи вярата ми в Него. Утвърди ме в Неговата любов и научи ме да те обичам и славя, Пресвета Майко Божия, преблагословена Марийо! На твоя всесилен покров, пречиста Богородице, връчвам себе си. Амин.