Комисар Венцислав Райков, директор на пожарната в Монтана: С кран вадихме крава от бунище

И животните са ни благодарни, че ги спасяваме 

КОЙ Е ТОЙ

Комисар Венцислав Райков е директор на Районната служба "Пожарна безопасност и защита на населението" – гр. Монтана. В момента тя обслужва 4 общини - Монтана, Георги Дамяново, Чипровци и Бойчиновци, обхващащи 3 града и 47 села с население от 80 410 души. Комисар Райков е на този пост от 2014 г. Същата година е награден с почетен медал на МВР за справяне с наводнението през септември в гр. Берковица. Две години по-късно получава награда от вътрешния министър "Почетен знак на МВР" III степен за високи резултати, проявени инициативност и професионализъм при решаване на служебните задачи. За тежките житейски ситуации, животните в беда и какво да правим, ако видим огън, четете в следващите редове.

Доли ЛУКАНОВА

- Комисар Райков, напоследък често се среща информация за животни в беда, на които пожарникари оказват помощ. На какви случаи попадате вие?

- Различни са случаите - паднало куче в шахта или във външна тоалетна. Последният мисля, че беше с едно магаре. Наложи се да го вадим от по-дълбока шахта. Викали са ни и за кози, паднали в кладенец. Различно е. Искам да уточня, че помагането на животни не е задължение на пожарникари и спасители. За това си има специални служби и ветеринари. Ние оказваме съдействие на тези служби, когато се изисква нещо специфично - използване на стълби, въжета, и когато нямат ресурс да помогнат на животното.

- Колко такива случая имате годишно?

- Не са чак толкова много случаите. Например в Монтана да са около 10-ина за година. По цялата страна вече могат да са много, но при нас не е чак толкова тежко положението.

- Кой е най-нестандартният случай, за който се сещате?

- Една крава беше попаднала в бунище. Наложи се да я вържем и да я извадим с механичен кран.

- Как реагират животните при опит да им помогнете?

- Неспокойни са, но затова има специалисти от други служби. Най-вече това са ветеринарни лекари. Те преценяват дали трябва да ги успокоят, дали да им сложат упойка. Ние оказваме техническо съдействие.

- Кои са най-пакостливите видове?

- Относително е дали животните са пакостливи, или хората не са обезопасили шахти, герани или изкопи. По принцип най-много ситуации се получават с кози.

- Как се вади животно, което е пропаднало в шахта или в дълбок кладенец?

- Спасителите или пожарникарите са обучени за спасяване на хора по алпийски методи. По същия начин се пускат в герана. Връзват безопасно животното, да не би при изваждането да го умъртвят и го вадят. Всеки случай е специфичен. На място преценяваме дали да използваме въжета, дали по някакъв начин не може да се използва ръчната кофа на кладенеца, зависи и от размерите на животното.

- Какво се случва с животното след това?

- На място са както ветеринарите, така и собственикът на животното. Те решават какво да правят.

- За повечето собственици животните са им като деца. Как реагират след подобна спасителна акция?

- Хората са благодарни. Смятаме, че и животните са ни благодарни. По някакъв начин усещат, че си им оказал помощ.

- Вие самият как избрахте да практикувате тази изключително отговорна и опасна професия?

- Може би донякъде случайно. Смятам, че това е много благородна професия. По мое време се кандидатстваше с математика. На мен много ми вървеше и реших да опитам. И така цял живот съм си в пожарната - започнах през 1989 г.

- По време на практиката ви имали ли сте някакви наранявания, изгаряния?

- При нас много се набляга на мерките за безопасност. За да може да помогнем на други хора, трябва предимно да предпазим себе си. Каски, ръкавици, дихателни апарати, въжета, колани - според ситуацията. Понякога се налага да рискуваш и да влезеш в огъня, но трябва да бъде премерен риск. Най-страшна ситуацията е, когато получиш сигнал за пожар и вътре има деца. Не знаеш те как ще реагират. Аз специално не съм пострадал от пожар физически. Психически обаче е друг въпросът. Не е приятно, когато има катастрофа и се налага да изваждаш пострадали или загинали. Психически трябва да си устойчив.

- Кой е най-тежкият случай, който се е запечатал в главата ви?

- Може би един пожар, в който бяха изгорели три малки деца. Това беше преди 15 години. Ставаше въпрос за невнимание на майката. Тръгнала да купува нещо, заключила ги вътре, печката не е била обезопасена и когато се е върнала, те вече се бяха задушили. Ние бяхме извикани късно, гасихме само стаята и извадихме телата. Страшно беше. Другият случай беше, когато колега отстъпи от дежурство и след половин час претърпя катастрофа и трябваше да го вадим от колата.

- От какво най-често възникват пожари по това време на годината?

- Сега предимно се палят сухи треви и това е основно от небрежност на хората. Позволяват си при силен вятър да изгарят боклуци или да палят суха трева, за да има прясна за животните. Изпускат го и след това сме ние. Според мен, ако спазват правилата за пожарна безопасност както вкъщи, така и на полето, нашата работа ще намалее.

- Усещали ли сте спад някога в работата си?

- Имаше спад по време на пандемията. Първата година, когато затвориха градовете и селата, тогава и движението спря. Катастрофите, за които също отговаряме, намаляха.

- Как трябва да реагира човек, когато види, че пламва огън?

- Най-важна е неговата безопасност. На първо място нека да се евакуира и тогава да ни подаде сигнал. Ние ще дойдем и ще свършим работата. Да не се опитват да гасят сами пожар, защото рискуват да се изгорят.

- А, какъв ще е съветът ви, за да не се стига въобще до пожари?

- Трябва редовно да се проверяват ел. инсталациите, уредите на твърдо и течно гориво. Да не се работи с неизправни уреди или неизправни газови бутилки. Трябва да се спазват елементарни правила. Неизбежно е, когато се намеси природата. Някой път може и от мълния да възникне пожар, но това вече няма как да го предвидим. Нека хората да спазват мерките за безопасност.