Актьорът и футболист Кристиян Милатинов: Не аз разделих Мария и Рачков

С Меси се виждаме понякога, работил съм и с Пеле, и с Пике

Кой е той

Кристиян Милатинов е роден в Сливница на 20 февруари 1987 г. Висок е 183 см, тежи 76 кг. Той е бивш професионален футболист - полузащитник. По света е известен с моделските си умения, като се е снимал в редица реклами - за бира, парфюми, дрехи. Псевдонимът му е Малкия каубой. Живял е в Испания, Америка и Мексико. Пътувал е из цяла Европа, бил е в Куба и Колумбия, но където и да ходи, билетът за България винаги е в джоба му. Преди пандемията участва в сериала "Полицаите от края на града" по Нова тв и стана популярен на широката публика. Само преди дни Кристиян дойде от Испания специално за изложбата на Владимир Димитров-Майстора.

- Кристиян, странно е, че те срещам на изложба на Майстора. Ти си първият български футболист, който проявява интерес към изобразителното изкуство.

- Закърмен съм с изкуството. Обожавам Владимир Димитров-Майстора, бил съм и в музея, в родното му място. Интересувам се от живопис от години. Освен че е бил напредничав за времето си човек, той е живял благотворително, пътувал е много, пренесъл е голяма част от знанията и уменията си у нас. Истински просветител. Знам, че малко футболисти биха дошли на изложба, но за мен това е храна, аз не се хваля с това.

- Дойде от Испания специално за изложбата?

- Да, в момента снимам филм там. С футбола спрях, понякога съм учител на деца, което е радостно. Футболът много се промени напоследък. Поколението на Роналдо, Меси залязва, с него се променя и стилът. Сега се търсят по-атлетични и бързи спортисти, не се набляга толкова на техниката, макар че и тя не е за подценяване. За добро или зло, днес футболът е "Найк" срещу "Адидас", всичко много се е променило.

- Как ти се вижда България днес?

- Разделена на бедни и богати. Средна класа няма. За съжаление, в политиката е истинският театър. В Испания, където живея, е по-различно. И там има бедни, но интелигенцията не е била избита, както това са направили комунистите тук. И това си личи във всичко - като се започне от начина на живот, напредничавото мислене и се стигне до това да не искаш всичко на всяка цена, колкото и да ти е бедно ежедневието. Бързото забогатяване тук на хора, които не знаят какво да правят с парите си, води до това чалгализиране на всичко, това не ме радва. Бедно мислене, бедна духовност, бедно живеене. Всичко е ръка за ръка тук.

- Имаш ли жена до себе си, написа се, че покрай сериала за полицаите с Мария Игнатова си я разделил с Митко Рачков.

- Ха-ха, глупости. Нищо вярно няма в това. Ние сме колеги, говорим си, разбираме се, но никога не сме били интимно близки. Иначе в момента нямам жена до себе си.

- В юношеския отбор на "Барселона" си играл с Меси и Пике. Очертаваха ли се тогава като лидери, каквито са сега?

- Да, може да се каже. Баща ми беше човекът, който участваше във вариететна програма в Барселона. Аз реших, че ще се представя на Стоичков, който по това време учеше за треньор там. Видях се с него и той ме препоръча на Гилермо Амор - шеф на детската школа. Одобриха ме и останах в отбора. За съжаление, баща ми приключи с ангажимента и се прибра у нас. Аз останах сам в Барселона, но не съжалявам. Изградих много контакти и връзки. Колкото до това дали са били лидери тези велики футболисти - да, бяха. Но освен таланта те постоянно се трудеха. У Меси направо бие футболно сърце. Той само за това говори и живее. Удоволствието да играеш с него е невероятно. И сега се виждаме от време на време и като се засечем си говорим много. Прекрасен човек.

- Ти защо не продължи с "Барселона"?

- Така е трябвало да се случи. Предложиха ми от футболен клуб "Жирон" и там заиграх. Бях и в български отбори, но се отказах. После станах модел. Моя приятелка, манекенка от Бразилия, ме заведе на първия кастинг за снимки и ме харесаха. С тази професия съм обиколил половината свят.

- Актьорството кога се появи?

- На 21 години. Дебютът ми беше в един испански сериал, после продължих с един късометражен и един пълнометражен филм. Работил съм различни неща. В Мексико направиха документален филм по мой проект. Беше за футбола на улицата. Установих, че той обединява бедни и богати. Снимах и игрищата в гетата. Хората си живееха в колиби по брега. В Европа семействата имат кученца за домашен любимец, а там имат минимум по две деца и са щастливи. Оценяват истинските неща в живота - храна, близките, моментите. След това участвах в филма на Андрей Андонов "Никой".

- Защо не стана археолог като майка си или цирков артист като баща си?

- Защото избрах да живея и да взимам всичко от живота. Аз от малък съм на сцената - играех с баща ми във вариететни програми, бяхме дуо "Крис Милър" и татко бе големият каубой, а аз малкият. Така ме възпитаваха - в дисциплина, в отговорност. Оттогава ми е останало чувството за борба, да търсиш решение винаги, а не да чакаш да ти се случват нещата.

- Екстремното те привлича, разкажи някакви интересни неща от пътувания.

- Ами в Мексико например бях близо две седмици с луди хипари, които живеят в джунглата. Те не живеят в нашия материален свят. В Куба ми направи впечатление, че като влезеш там, все едно влизаш в 80-те. Хората все още са истински. Те имат достъп до интернет, но нямат консуматорско мислене. Изживяват момента. Малко хора живеят "тук и сега". Всеки мисли да си купи апартамент, да си вземе нещо материално и смята, че така ще е щастлив. А то не е така, или поне не за всички в материалното е щастието.

- В САЩ си бил половин година, защо не остана?

- Истината е, че за да може в Америка да ти се случи нещо, трябва да си там, на разположение - има филми, реклами, модни събития. Хареса ми в Ню Йорк. Заедно с Токио това са двата града, от които страшно съм се впечатлявал. Толкова е динамично, пълно с креативни хора. Всички отиват подготвени и всичко е бизнес. Няма човешки взаимоотношения, като при нас. Затова България ми липсва и често се връщам тук.