Олтар на Дионис разкриха в Пловдив

Разкопки без аналог у нас

Древни жертвоприношения с деца и коне на метри от "Капана" 

Доли ЛУКАНОВА

Олтар на древногръцкия бог Дионис разкриха в Пловдив. Археологът Елена Божинова и нейният екип се натъкват на впечатляващата находка тези дни по време на спасителни разкопки, научи "България Днес".

Специалистите откриват уникалната находка в къщата близнак на Степан Месробович, богат арменски земеделец и лихвар, която се намира в подножието на Небет тепе. Наскоро двама предприемачи решават да я превърнат в арт хотел. Преди да започнат да я възстановяват, археолозите попадат на неподозирани открития, които могат да се окажат много важни за Пловдив.

"В централната част на едно от помещенията разкрихме огнища, които са направени, за да бъдат практикувани специални ритуали. В ъгъла на едно от огнищата открихме залепена монета с лика на Дионис - богът на виното и веселбата. В непосредствена близост до него е монтиран голям съд, в който личат следи от ритуал. При извършването му е поставена глава на рогато животно - овен или козел, една чаша и една много красива лампа с изображение на Дионис", разказва пред вестника д-р Елена Божинова.

Находките са от тракийско време, III - IV в. пр.Хр., непосредствено преди градът да бъде включен в пределите на Римската империя. Подобни олтари са изграждани както в представителни жилищни сгради, така и в обществени постройки, което кара археолозите да мислят, че на това място се е извисявала някаква величествена сграда, която най-вероятно е използвана за ритуални цели.

"Все още е рано да кажем за какво е служела. По следите, които са запазени, ще може да възстановим плана й и да сравним с други сгради, за да установим каква е била функцията й. Засега знаем, че това е била една извънградска, многоделна сграда, с големи помещения", допълва археологът.

Интересното в разкопките е, че археолозите се натъкват на няколко пласта история. Те датират от III – IV век до XIII - XIV в. По думите на д-р Божинова по време на римския Филипопол (едно от древните имена на днешния Пловдив) на това място е имало гробище. За това свидетелстват скелетите, намерени от историците. Те се натъкват на езическо погребение с две деца и два коя.

"Главите на конете са отрязани. На единия е положена между краката, на другия върху туловището. Върху последния кон е положено дете, а над него още един човек. Всичко това изглежда целенасочено наредено, а не нахвърляно. Интересното е, че това се случва в период, в който вече няма езичници, които да практикуват такива ритуали. Подобна ситуация няма аналог", споделя още ръководителят на разкопките.

Проучванията продължават и предстои наяве да излязат още тайни от величествената сграда, която в миналото е красяла Небет тепе.