Наши президенти в ложа с монарси

В една компания с монарси

Петър Стоянов и Георги Първанов са рицари на Ордена на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта

Колкото и невероятно да звучи, българските президенти Петър Стоянов и Георги Първанов, английската кралица Елизабет Втора и испанският крал Хуан Карлос са на равна нога в Малтийския орден. Доказва го изложбата с ордените, получени от държавните ни глави след 1989 г. в Националния военно-исторически музей.

И четиримата се титулуват K.U.O.M., тоест са носители на най-високото отличие на Малтийския орден, даващо им правото да се наричат Почетни спътници, или Кумпанджи тал-Унур. Националният орден за заслуги отдава почит на малтийските граждани, които се отличават в различни области и начинания. Само малтийски граждани имат право да бъдат назначени за членове на Ордена. Почетното членство обаче може да бъде предоставено на чуждестранни граждани, които са се отличили със своята служба в популяризирането и насърчаването на международните отношения или които са спечелили уважението и благодарността на хората от Малтийския орден.

Отличителните знаци за Почетния спътник включват гръдна звезда със сребърни лъчи с диаметър 80 мм (3,1 инча). Насложен над лъчите е сребърно-позлатен бял емайлиран Малтийски кръст 70 мм (2,8 инча) в диаметър. В центъра на кръста е гербът на Малта. Значката на ордена е подобна на звездата, но включва само Малтийския кръст и герба. Значката е оградена от синьо крило с широчина 102 мм (4,0 инча) с централна ивица в червено. Крилото за жени получатели е широко 63,5 мм (2,50 инча).

Почетните спътници, които са държавни глави по време на назначаването си, имат право да носят значката на ордена от яка 1000 мм (39 инча) дълга и 24,5 мм (0,96 инча) широка. Яката се състои от две сребърно позлатени вериги, широки 4,5 мм (0,18 инча), свързани заедно с редуващи се 25 мм (0,98 инча) широки червени и бели емайлирани дискове, 26,5 мм (1,04 инча) широки емайлирани малтийски кръстове и 25 мм (0,98 инча) широки черни емайлирани дискове, носещи петстепенни сребърно позлатени стенописни корони с общо пет от всяка на яката.

Държава, ама не съвсем

Суверенният военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, познат още и като Малтийски орден, е рицарски религиозен орден на Римокатолическата църква и е най-старият рицарски орден в света. Всъщност в днешно време няма общо с държавата Малта, а се намира в Рим, където е щабквартирата му.

Малтийският орден има статут на наблюдател в ООН. Има дипломатически отношения със 104 страни. В международното право Малтийският орден е държавоподобно образувание, а той самият се счита за държава. Включително има собствена валута - малтийско скудо, както и издава паспорти, номера за автомобили и пощенски марки.

В днешно време Италианската република признава съществуването на Малтийския орден на своя територия в качеството на суверенна държава, а също и екстериториалността на неговата резиденция в Рим, Малтийския дворец и на т.нар. Магистрална вила. От 1998 година орденът владее и Форт Сант Анджело, също притежаващ екстериториален статус с течение на 99 години от момента на сключването на договора с правителството на Република Малта. По такъв начин, орденът формално има територия, над която се осъществява собствена юрисдикция.

Елизабет II не трябвало да е кралица

Най-дълго управлявалият английски монарх - Елизабет II, всъщност не е трябвало да става кралица.

Елизабет Александра Мери Уиндзор е родена на 21 април 1926 г. Ранната смърт на крал Джордж VI на 6 февруари 1952 г. качва на трона първородната му дъщеря - Елизабет, едва когато е на 25. Новината, че баща й е починал в съня си, я заварва в Кения и така тя се прибира като кралица във Великобритания.

Сядането й на трона е случайно - тя дори не е била престолонаследник. Това се променя, когато нейният чичо Едуард VIII се отказва от царуването и крал става баща й.

Елизабет II всъщност е от династията Сакс-Кобург Гота, което я прави роднина с последната българска династия. Британската кралска династия Уиндзор дължи името си на враждебността към Германия. Защото тъкмо антигерманските емоции дават импулса за възникването на династията Уиндзор. Докато Уиндзорският замък има зад гърба си хилядолетна история, кралският двор Уиндзор съществува едва от малко повече от век - на 17 юли 1917 крал Джордж V просто преименува династията. Дотогава британските крале се водят Сакс-Кобург и Гота - едно име, което е прекалено германско, когато воюваш срещу Германия.