Учителя: Работете за Божията усмивка, не за пари

Петър Дънов е духовният учител на българите. Известен е и по света, като има своите последователи 77 години след смъртта си. Родил се е на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа, днес Николаевка. От малък учи цигулка и композира над 160 музикални творби, пропити с особен мистицизъм. От 1883 г. Петър Дунов учи в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където следва в семинарията "Дрю", Медисън, а по-късно продължава и в Теологическия факултет на Бостънския университет. Когато се връща у нас през 1897 г. в с. Тетово, Русенско, с него се случва чудо. В малка странноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски - бащата на Петър, вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас: "Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си". От този момент нататък Дънов започва да предсказва различни събития, спира да се храни с месо и е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а тялом живее в условията на материалния свят. Стотици са формулите и молитвите, които оставя за бъдещите поколения. С част от тях продължаваме да ви запознаваме.

Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство

- Човек има душа, която иска да люби; човек има ум и сърце, които искат да се развиват правилно. Какво ще стане с вас, ако убиете живота на ума, на сърцето и на душата си? Какъв живот е този, в който умът, сърцето и душата не вземат участие? Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство, защото всеки получава заслуженото. Всяка изопачена, крива мисъл, родена от човека, ще го следва през целия му живот - и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своите ближни, и за своя народ. Като работите по този начин, вие пак ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане с един или с друг народ, това да не ви смущава.

- Работете върху кротостта и смирението, защото няма по-хубаво нещо от това, да сте в едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостта и смирението като основен камък, ще може да отстраните всички спънки, мъчнотии, неприятности, които срещате в обществото, в домовете си или където и да е. Смирението и кротостта са бронята, предпазителните средства, които отбиват всички неприятности.

- Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тяло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на земята. За тях именно апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне; те ще възкръснат и ще се изменят. Стремете се към възкресението като вътрешен процес. Това значи да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Работете не за пари, а за една Божия усмивка! Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бъде заплатата ви!

За недоволството

- Ако не съзираме Бог във всичко, което правим, дните ни ще минават под знака на недоволството. Източникът на недоволството е невежеството. Невежеството е източникът на отчайващо, опустошително и задушаващо недоволство (независимо от всички материални придобивки, с които се опитваме да го залъжем).

- Ако влезем обаче по-надълбоко в невежеството, ще открием, че то е изцяло игра на несъзнателното и може да бъде премахнато единствено когато влезем в Източника на всеобщото битие, защото там е скрита реалността. Тази реалност е несекваща наслада, а насладата е диханието на Бог.

- Този свят не е нито мой, нито ваш, нито на някой друг. Никога! Той принадлежи само и единствено на Бога. Ето защо трябва да сме мъдри. Първо трябва да се обърнем към Притежателя, а не към притежанието. Притежанието е безпомощно, то не може да направи нищо самостоятелно. Когато се слеем с Бога и оттам с неговите притежания, ще можем и безпогрешно да чувстваме, че светът е наш (а не чужд) и че ние принадлежим на света.

- Невежеството и просветлението са като нощта и деня. Първо трябва да навлезем в просветлението и оттам да просветлим нощта на невежеството. Да отправим взор нагоре и оттам да спуснем светлина. В мига, в който вдигнем поглед, Божията милост се спуска. В самата нейна природа е да се спуска върху всеки на земята. Безкрайно по-лесно за Бог е да слезе и осветли нашето невежество, отколкото за нас да издигнем невежеството си до Бог. Но именно във второто е упражнението за гласуваната и дадената свободна воля.

- Просветлението е будното осъзнаване на душата. Просветлението е съзнателното прозрение за реалността, която предстои да се прояви. Просветлението е възможност, превърната в действие. Преди просветлението Бог е теория, след просветлението Бог става действителност. Когато просветлението изгрее в човека, той става част от реалността на Бога.

Честността е от бащата, справедливостта - от майката

- Царството Божие е на децата. Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие", т.е. в онази висша наука, която може да ви просвети. Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползват. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят. Старите са хора материалисти, те вярват в това, което са придобили вече.

- Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им.

- Ако децата са способни и благородни, то е, защото майката е разбрала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използва. Характерът и силата се предават от бащата, а умът и хубостта - от майката. Честността се предава от бащата, а справедливостта - от майката. Само бащата може да направи сина или дъщеря си честни. Само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Някога се срещат деца честни и умни, но не справедливи и добри. В такива случаи казвам, че един от двамата родители е сгрешил. Ако всички четири качества се срещат в някое дете, това показва, че майката и бащата са работили съобразно Космичната обич и са вложили тези качества в детето си.

- Друго, което трябва да спазвате, е да не давате на децата да ядат често. А майките, мине - не мине половин-един час: "Хайде, мама, едно коматче!" - тъпчат децата си, а това ги разваля. Най-добре е детето да яде на всеки четири часа. Едно 7-годишно дете, като яде четири пъти на ден, достатъчно му е. Ако го храните по-често, ще му създадете лоши навици.

- Майките трябва да се съобразяват с вкуса на децата си, например какви дрешки те обичат да носят, защото всяко дете си има свой индивидуален вкус за обличане. Ако изопачавате този вътрешен вкус на детето, вие го променяте не за добро. Не изопачавайте вкуса на детето, а го оставете да се развива естествено.

- Какво представляват децата в живота? Децата са съединителните нишки в живота. Слабото в природата е съединителна нишка. Когато хората казват за нещо, че е маловажно, че нищо не струва, те трябва да знаят, че тъкмо от това слабо, маловажно нещо зависи техният живот. То е съединителната нишка в живота им. Без тази съединителна връзка за големи работи даже не може да се мисли. И тъй, като се говори за децата, мнозина разглеждат този стих буквално. Те взимат външната му страна. Обаче, външно разгледан стихът, той още не обяснява истината. Под думата "деца" Христос разбира най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка, които се зараждат в душата на човека. Повидимому тези най-малки величини са слаби като децата, от тях нищо не може да се очаква; те нямат никакво значение, но всъщност те са важни съединителни връзки в живота. Следователно за тези малки величини в човека е казал Христос: "Оставете малките деца във вас да дохождат при мене, защото на тях принадлежи Царството Божие". И наистина не може да влезе в Царството Божие големият човек, със съзнание за своя ум и за своето сърце, който не се интересува от малките величини в себе си. За онези, които се силят да влязат в Царството Божие, казвам: не презирайте малката мисъл, малкото добро, малкото любовно чувство, които се зараждат във вашата душа. Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща. Казано е в Писанието: "Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата". Големите мисли са началото, малките са краят. Ако големите мисли не се свържат с малките, първите няма да се реализират. Следователно човек трябва да примирява в себе си великите пориви с малките. Знае ли как да ги примирява, той ще се ползва и от едните, и от другите при възпитанието си. Понякога един малък порив или едно малко желание може да направи такава важна връзка, че да спаси човека от голямо нещастие. Защото един Бог знае какво може да излезе от тебе. Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята. След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе. Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе. Най-после Бог чрез малкото дете ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви.

Молитва за дете

Господи Иисусе Христе, Сине на живия Бог, който чрез чудо направи плодна утробата на преблагословената девица Мария, тъй че от Светия Дух тя да зачене, роди и отгледа Тебе - нашия Бог и Спасител!

Умилно те молим да дадеш плод на нас - Твоите раби (имената), за да родим здрави деца и с Твоята благодат да ги отгледаме и възпитаме като добри служители на Твоето царство и Твоята църква, в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!