Веселин Маринов спасил живота на Иво Танев

Ще празнуваме рождения ми ден и Гергьовден в моята вила в Резово, казва шоуменът
На рождения си ден известният певец и шоумен Иво Танев неизменно се сеща за своя колега Веселин Маринов. Изпълнителят на "Горчиво вино" също не го забравя и никога не пропуска да му честити празника, независимо къде се намира. Двамата се сближават много, след като поп звездата спасява живота на Танев.
През 1997 г. Иво, който е успешен попфолк изпълнител, започва да губи гласа си. Тръгва по доктори, но те не могат да поставят точна диагноза. Процесът прогресира и една сутрин Танев се събужда напълно без глас. Започва да общува с близките си само с писане. В един момент решава, че вече е поставен кръст не само на кариерата му, но и че целият му живот е загубил смисъл.
"Месеци наред можех само да шепна. За човек, който си изкарва прехраната с гласа си, това е истинска трагедия", доверява Иво.
Психиката му се срива и така се стига до деня, в който написва прощално писмо до своите близки. Шоуменът е изпипал всичко до най-дребния детайл. Планът да напусне този свят трябва да бъде изпълнен същата вечер, остават няколко часа...
"Без да знае, Веселин Маринов ме спаси тогава. Обади се, за да ме свърже със свой приятел, търсел кой да му организира юбилейно фирмено парти. Човекът се обади след малко и аз се ангажирах с тази мисъл, започнах да пиша сценарий... Всичко се случи буквално в последния момент", спомня си този черен ден популярният водещ.
Оттогава датира голямото му приятелство с Веселин Маринов, което устоява на всички превратности на времето. Любимият певец на няколко поколения българи е най-желаният гост във вилата на Танев в Резово.
И на този си рожден ден изпълнителят на "100 марки" ще посрещне свои приятели на патерица в морската си хасиенда. Между тях имало и няколко Георгиевци, така че празненството е две в едно - рожден и имен ден, каза за "България Днес" шоуменът.
От няколко години Иво Танев използва всеки свободен от ангажименти период, дори най-краткия, за да се отдаде на релакс в морската си хасиенда. Покрай приятното обаче той не забравя и полезното. Сега например, сподели за вестника Иво, щял да прекопае градината и да я засади с нови растения. Обичал да прави това сам, без да ангажира никого, но когато край него имало приятели, работата му спорела много повече.