Китайците първи използват газ за добив на сол

Открит е преди 10 000 години 

В Европа употребата му започва през XVIII век, по-късно става популярен и в САЩ 

Газова несигурност е обхванала Европа.

Доставките от Русия са под въпрос, а вече на две държави от Европейския съюз - България и Полша, са спрени.

Природният газ е смес от газове, образували се в недрата на Земята при анаеробното разлагане на органични вещества. Той се отнася към полезните изкопаеми, използвани най-вече като гориво. В пластовете на земните недра той се намира в газообразно състояние - във вид на отделни натрупвания (газови залежи) или във вид на газова "шапка" над нефтогазовите местонаходища, а също и в разтворено състояние в нефт или вода. При нормални условия се намира само в газообразно състояние.

Природният газ има хилядолетна история - първите сведения за откриването му са между 6000 и 2000 г. пр.н.е. Запасите са установени на територията на днешен Иран. Имало е и находища в днешен Азербайджан, които са се запалвали от мълния например, а древните хора са смятали, че е дело на боговете.

Най-ранното използване на природен газ също е много назад в миналото - около 900 г. пр.н.е. в Китай. Първите опити за сондаж на газ в Китай са записани около 211 г. пр.н.е., като е добиван на дълбочина от около 150 метра. Сондирането се е осъществявало с бамбукови стълбове. Древните китайци първи използвали природен газ, за да изпаряват морска вода и да добиват сол.

Природният газ е бил непознат в Европа до неговото откриване в Англия през 1659 г., но дори тогава не е влязъл в употреба. По-късно, след 1790 г., газът, получен при добива на въглища, често наричан и "градски газ", по онова време е станал основно гориво за осветяване на улиците и къщите в голяма част от Европа. Още по-късно започва прилагането на природния газ в Америка - едва през 1821 г. във Фредония, щата Ню Йорк. Горивото е достигало до хората чрез използването на тесни оловни тръби и е бил използван от домакинствата за осветление и готвене.

Сър Хъмфри Дейви (бел. ред. - английски химик, станал известен благодарение на заниманията си с физиологичното действие на някои газове, включително райския газ) още през 1813 г. прави ред анализи и заключава, че рудничният газ е смес от метан с малко количество азот и въглероден диоксид - т.е. той е качествено тъждествен по състав с газа, отделящ се от блатата. Преди 1830 г. нефтотърсачите в САЩ смятали природния газ за отпаден продукт и го изгаряли на място. От 70-те години на XIX в. започнало масовото транспортиране на природен газ по тръби до американските градове.

Природният газ основно се пренася чрез тръбопроводи с диаметър до 1,42 м. При движението си по тръбопровода газът губи потенциалната си енергия вследствие на триенето (както между газа и стената на тръбата, така и между слоевете на самия газ) и се затопля. Затова през определени разстояния се строят компресорни станции, в които газът се компресира и след това се охлажда. Строежът и обслужването на тръбопроводите е доста скъпо, но все пак това е най-евтиният от гледна точка на начални капиталовложения и организация начин за транспортиране на газа на неголеми и средни разстояния.

Освен тръбопроводния транспорт широко се използват и специални танкери - газовози. Това са кораби, с които газът се превозва във втечнено състояние в специални изотермични съдове при температура от -160 до -150 градуса. За да се втечни, газът се охлажда с течен азот при повишено налягане. Степента на това повишение достига 600 пъти в зависимост от нуждите.

Природният газ се използва широко като гориво в жилищни, частни и апартаментни сгради за отопление, отопление на вода и готвене; като гориво за автомобили (газово оборудване за автомобили, газови двигатели), котелни, топлинни централи, различно оборудване и др. Използва се в химическата промишленост като суровина за различни органични вещества, например пластмаси. За да се открива теч на газ без използване на специални устройства, към него се добавя етантол с остра характерна миризма в безвредни концентрации.

Тръбата "Запад-Изток" е най-дълга - 8704 км

Китайският газопровод "Запад-Изток" е най-дългият в света - 8704 км.

Той включва една магистрална линия и 8 регионални разклонения. Тръбопроводът на обща стойност 142,2 млрд. юана (около 22,57 млрд. долара) минава през 15 провинциални региона. Хилядите километри тръби преминават през различни природни зони: плато, планини, пустини и реки, за да съединят Таримския басейн в Синдзян-Уйгурския автономен регион и Туркменистан с регионите в делтата на р. Янзъ и Перлената река.

Тръбопроводът "Запад-Изток" се смята за най-мащабния и сложен проект в газовия отрасъл, реализиран някога в Китай.

Газопроводът "Северен поток" е най-дългият подводен маршрут за експорт на газ в света - дълъг е 1224 км. Най-голямата дълбочина, през която минава газопроводът, е 210 м. "Северен поток" може да пренася 55 млрд. кубични метра газ годишно по двете си успоредни тръби.