Български пратеници убеждават Фердинанд за княз

Цар Калоян води дипломация с римския папа 

Соцделегация начело с другаря Тодор Живков открива завод за лимонада в Китай 

Българска делегация замина за Киев, за да види с очите си военното положение в Украйна. В нея са премиерът Кирил Петков, министърът на отбраната Драгомир Заков и депутати от управляващата коалиция.

В исторически план не за пръв път пратеници тръгват или идват към България, макар в Средновековието делегациите да са имали далеч по-важни мисии или са били много по-лежерни откъм отговорности по времето на социализма.

Цар Петър, с кръщелно име Теодор, е най-възрастният от тримата братя Асеневци, вдигнали въстанието в Търново през 1185 г. и освободили България от византийска власт.

Във византийските извори името на Петър се среща заедно с името на по-малкия му брат Иван Асен I, който се проявява като по-активен пълководец. Само веднъж, по времето на първия поход на император Исак II Ангел през лятото на 1186 г. в Североизточна България, се споменава, че пратеници на Петър идват при императора и заявяват неговата готовност да му се подчини.

Цар Петър се проявява като по-сдържан и уравновесен от брат си и постепенно му дава предимство във военните дела. Но при официалните кореспонденции и делегации упражнява активно своята власт. Така през ранното лято на 1190 г. при предводителя на Третия кръстоносен поход - германския император Фридрих I Барбароса, в Ниш идват Петрови пратеници. В западна хроника се казва: "Калопетър поздрави официално императора чрез писма и пратеници, отдаде му дължимата почит, обеща му сигурна помощ срещу неприятеля и по този начин се доближи до неговата особа".

Емблематичен пример за дипломатическа делегация има по време на управлението на цар Калоян.

През 1202 г. започва Четвъртият кръстоносен поход, подкрепян от папа Инокентий III. Калоян влиза в оживена кореспонденция с папата, разменени са пратеничества и многобройни писма. На 15 октомври 1204 г. в Търново пристига римска делегация, водена от кардинал Лъв. На 7 ноември папският пратеник обявява архиепископ Василий за примас на българската църква, на следващия ден в тържествена церемония кардиналът коронясва Калоян за крал (рекс) и му връчва скиптър и знаме. Сключена е църковна уния. Калоян признава върховенството на Рим, а папата признава всички земи на Калоян и владетелската титла като наследство от дедите му - Симеон, Петър и Самуил.

Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от Първото велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на Великите сили, султана и руския император в летния му дворец в Ливадия, където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на 26 юни полага клетва в Търново Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм.

По време на Българската криза (изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България) български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски. На 25 юни 1887 г. (7 юли нов стил) Третото велико народно събрание го избира за княз на България. Същия ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.

Един от най-срамните моменти е след края на Първата световна война. През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват 8 дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. По време на пътуването си през Сърбия влакът е бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца не им е разрешено да излизат от хотел "Шато дьо Мадрид" без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано. Делегацията ни е предвождана от премиера Теодор Теодоров, а заедно с него са министрите Александър Стамболийски и Янко Сакъзов, както и много съветници и експерти.

Във времената на соца, през май 1987 г., представителна българска делегация начело с Тодор Живков е на официално посещение в Китай. Дълги години отношенията между двете страни са дори под санитарния минимум. Дотолкова са лоши, че китайците връщат съболезнователната телеграма на Живков като първи държавен и партиен ръководител по повод смъртта на Мао Дзедун на 9 септември 1976 г. Но времената се менят, на власт идва Дън Сяопин, който търси нормализация на връзките с европейските комунистически вождове от соцлагера. И така се стига до 1987 г., когато Бай Тошо е посрещнат с големи почести и всички точки на източния протокол. В програмата на българската делегация в Китай е предвидено участие в тържественото откриване на малко предприятие за бутилиране на безалкохолни напитки, оборудвано с българска техника.

Знаменателна пощенска марка

Не по-малко интересна е срещата на комуниста Живков и с червения лидер на Северна Корея Ким Ир Сен, който пристига у нас през 1975 г.

Визитата е увековечена на пощенска марка, а за гостуването и до ден днешен се разказват легенди.