Телевизионният журналист Горан Благоев: Синодът не допуска учени до архива на Максим

Историците не могат да реконструират житието-битието на Църквата от 1967 г. насам, защото нямат достъп до кореспонденцията на починалите патриарси

КОЙ Е ТОЙ

Горан Благоев е роден през 1967 г. в София. Завършва история в Софийския университет. Автор и водещ на предаването "Вяра и общество" до декември 2020 г., когато след писмо на представители на Синода срещу неговото предаване то е свалено от екран. Същата година започва нов телевизионен проект - "Памет без давност" по телевизия "Евроком".
През 2020 г. става един от учредителите на партия "Републиканци за България". Кандидат-депутат за 45-ото и 46-ото НС. През 2021 г. е издигнат за кандидат-президент.
Телевизионерът е бил хоноруван преподавател в Пловдивския университет и в Богословския факултет на Софийския университет.
Създал е над 30 телевизионни документални филма, продуцирани от БНТ, за историята на БПЦ, за етническите и религиозните общности в България и за българските общности в чужбина.
Горан Благоев е автор на книгите "История за плач и надежда" и "Курбанът в традицията на българите мюсюлмани".

- Г-н Благоев, наскоро в публичното пространство се чуха гласове, че архивът на патриарх Максим, който си отиде преди близо десет години, все още е недостъпен. Каква е причината за това?
- Големият проблем е, че Синодът не е предал в Държавна агенция "Архиви" своите протоколни книги след 1967-1968 г. До смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. между БПЦ и "Архивите" има някакво сътрудничество. След това може би по инерция това сътрудничество продължава. Но много неприятно впечатление на всеки изследовател прави липсата на протоколните книги на Синода в намален и в пълен състав, а по тях се реконструира доста от историята и житието-битието на Църквата.
Светият синод има абсолютно непълен архив! И аз, като възпитаник на Историческия факултет на Софийския университет като шефа на Държавна агенция Архиви" Михаил Груев, съм предлагал да излезем с писмо, за да се запази тази памет.

- Какво се коментира в Синода за този проблем?
- Чувал съм неофициални коментари от някои по-млади митрополити в БПЦ, че Синодът си има своя архив и няма защо да го предоставя на държавата.
- А длъжен ли е?
- Да, длъжен е по закон. Но проблемът е, че архивът след 1989 г. е в доста насипно състояние и аз не искам да съм на мястото на изследователите, които ще трябва да го използват. Проблемът е изключително сериозен, защото става въпрос за най-голямото вероизповедание в България и не можем да нямаме представа какво се е случило с него от 1967-а насам.
- От какво се опасяват "синодалните старци" според вас? От загуба на архивни единици или да не излязат наяве документи, неудобни за БПЦ?
- Загубата е практически невъзможна, защото протоколните книги на Синода се подвързват в два екземпляра, като единият остава в синодалния архив, а другият се предава в Държавна агенция "Архиви". Съществува съзнание да се пази паметта за църквата, но след кончината на патриарх Кирил нещата, за съжаление, стават много плачевни. Знам, че по време на разкола е правен опис на част от документацията на Синода, която е изнесена в Държавна агенция "Архиви", но това не е пълна комплектовка.
- Да разбираме ли, че архивът на патриарх Кирил е попаднал в Държавна агенция "Архиви", а при архива на патриарх Максим има някакви "спирачки"?

- Чувал съм в синодалните среди да се говори, че архивът на патриарх Максим не бил като архива на патриарх Кирил. Патриарх Кирил беше човек с афинитет към науката. Архивът на един български патриарх обаче трябва да бъде достъпен за учените, защото с риск да скандализирам някого в Синода са на принципа "сами в царството Божие не влизат, но и други не пускат". Тоест в синодалния архив не влизат млади учени богослови, които да изучават този архив и да го правят научно достояние.
- Вие сте автор на може би първия най-пълен очерк за "делата и дните" на патриарх Максим, публикуван в българско списание за "звездни съдби" само няколко месеца преди кончината на главата на БПЦ. Запознат ли сте къде конкретно се пази в момента неговият архив и какво включва той?
- Да, аз направих през 2014 г. и филм за патриарх Максим - "Моето служение", с режисьор Димитър Караджов. Имам представа за неговата библиотека. Доколкото знам, той не се е интересувал само от богословие, а и от медицина. В библиотеката му има много книги с медицинска тематика, разбира се, на руски в унисон с времето. Има предположения, че библиотеката на покойния патриарх Максим е пренесена в патриаршеската вила на Софийска митрополия до Драгалевския манастир.
Там е пренесена и цялата му кореспонденция, защото тя е доста обемиста.
Неговият личен архив би трябвало да е в Софийската патриаршия, защото патриарх Максим живееше там. Искам да подчертая обаче, че по времето на патриарх Кирил е съществувала една много добра практика - да се правят отделни папки за отношенията на БПЦ с другите поместни източноправославни църкви. За съжаление, и тези документи не присъстват в Държавна агенция "Архиви", а само опосредствано, през други източници.

1.

Горан Благоев изследва от години архива на Синода

2.

Патриарх Кирил

3.

Патриарх Максим