И Радой Ралин възкръсва в Сатирата

Баща ми беше голям любовчия, подражавах му, признава синът на знаменития поет Кин Стоянов

"Баща ми Радой Раин ще възкръсне в Сатиричния театър на 27 април! Изключително съм щастлив, че г-н Калин Сърменов, директорът, се сети да направи тържество в памет на татко." Това сподели синът на големия творец - Кин Стоянов. Ако беше жив, на 23 април тази година Радой Ралин щеше да навърши 99 години.

"Във всички енциклопедии рождената дата на Радой е написана като 22 април 1923 година. А истината е, че има мистификация, в кръщелното му пише - 22 април 1922 година. Така че тази година татко щеше да има 100-годишен юбилей. Всъщност баща ми е осиновен от брата на неговата майка и съпругата му Кина. Пише, че е роден в Сливен, а той е от Ямбол, защото там са живели осиновителите му, сподели журналистът Кин Стоянов.

Според него фактът, че във всички публични справки се споменава за баща му като отгледал сам двамата си синове, не го обижда, напротив - Стоянов се гордее много и с майка си. Грозданка Ралина е била популярен методист по лечебна физкултура. Създател е на уникална методика за нашите златни момичета в художествената гимнастика и успехите им до голяма степен се дължат и на нея. "Мама винаги е стояла до татко с много любов. В последните години от живота му се сближиха много. Помня, че в болницата в последната вечер, преди да си отиде, той каза: "Грозданке бе, ние що се разведохме, я вземи едно такси, да ходим у вас и да се оженим пак!". Въпреки че беше голям любовчия, майка ми остана голямата му любов", разказва Стоянов.

За нежните увлечения на баща си Кин не обича много да споделя, но подчертава, че за всяко едно Радой пишел стихове. "Баща ми си падаше и по една друга жена освен майка ми - Лаура". Запознанството им се случва, когато писателят се връща от Чехия и отива на фестивал на младежта и студентите в Букурещ. Там среща Лаура Симоничи - една любов от пръв поглед, много силна и много истинска. Девойката е италианка. Разбира се, невъзможно е било Радой да бъде с нея и когато се връща в София, разказва на приятелите си за Лаура. Някои дори съвсем сериозно му предлагат: "Ще те уредим да станеш дипломат в Рим и ще си завинаги с нея".

"Любовта си е любов, но баща ми бързо прозира, че да отиде в Рим означава да стане агент на Държавна сигурност, и отказал. Никога не е искал да става агент, те не са му и предлагали, защото знаете колко беше чепат характерът му", уверява Ким.

Според него по отношение на жените баща му никак не се церемонял и бил силно влюбчива личност. "Имаше връзки до доста почтена възраст. Беше страшно независим човек и дори най-емоционалната връзка приемаше като някакви пранги. Като поотраснахме с брат ми, баща ни взе да споделя с нас за жените, в които е влюбен, къде платонически, къде не. Ако увлечението е било добро и хубаво, се раждаше стихотворение. Ако е било силно - цикъл стихове, и т.н. Ако съдя по тази градация, най-силното му увлечение беше по една много по-млада от него жена, на която посвети цяла стихосбирка - "Коило галена трева". Коило е от тези треви - растат като плюш и кадифе. Много красиво момиче беше, а баща ни беше толкова влюбен, че просто не се интересуваше от детайлите. Човек можеше само да му се радва, като гледаше тази негова влюбеност, излъчваше такава светлина, че от това невероятно красиво чувство се роди и стихосбирката. Може би това беше последната му любов в живота", спомня си още Стоянов. Дълги години след това Кин е опитвал да подражава на баща си, когато ухажвал жените в живота си. "После обаче разбрах, че това не ми е нужно, и спрях", смее се днес Кин.