Композиторката Пенка Кунева, носителка на "Грами": Правя музика от дете

Спечелих първата си голяма награда на 17 години

Коя е тя

Пенка Кунева е българска композиторка, живееща в САЩ от 25 години. Определяна е като "артист с изключителен талант", пише музика в различни жанрове, като получава забележителна реализация във филмовата и видеоигрите. Тя създава партитурите към популярните видеоигри с милиони потребители "Принцът на Персия", "Трансформърс" и "Мумията". Нейна музика участва в Мултимедийната изложба на НАСА "Герои и легенди" с постоянна експозиция в Кенеди Център. Едно от последните й творения е за документалния филм "Жени воини: Гласове на промяната". Проектът спечели статуетка "Грами" в категорията "Най-добра класическа колекция".

Доли ЛУКАНОВА

- Г-жо Кунева, носителка сте на не една награда за творчеството си. Как започнахте да пишете музика, как станахте композитор?

- През 1979 г. в София имаше Асамблея на деца творци. Една режисьорка на детски матинета ме покани да композирам детски пиеси и да ги свирим с две мои съученички на сцената. Бях на 12 години (6-и клас) и това ми даде много силно усещане на щастие и че съм си намерила мястото. Бяха малки пиески, по 16-30 такта. После една моя песен спечели Гран при на конкурс в Токио за деца, които пишат песни (това беше през 1984-а. Аз бях на 17 години). И така реших че композирането е това, което ме влече най-много. И започнах да измислям музикални пиеси.

- Как се чувствате след наградата "Грами"? Очаквахте ли я?

- Наградата беше дадена на албума "Жените борци: Гласове на промяна". Този албум беше идея на диригентката и продуцентка Ейми Андерсон която е започнала да работи по него около 2017 г. Тогава и през следващите 2 години тя създаде документалния филм и ме покани да напиша 7 композиции за филма. През септември 2019 беше премиерата в Линкълн Център - концерт с оркестър и прожекция на филма. После точно преди локдауна Ейми направи студиен запис на саундтрака. И този албум саундтрак спечели наградата "Грами". Честно да кажа, очаквах я, защото проектът беше уникален, музиката беше много силна, но Ейми и всички 7 композиторки организираха огромна кампания да се рекламира този албум на гласуващи музиканти в Академията и да се събират гласове.

- Как разбрахте, че я печелите?

- Съпругът ми, който следеше във фейсбук, ми каза.

- Как се зароди идеята за филма "Жените бойци"?

- Диригентката Ейми Андерсън искаше да създаде една антология за различни жени, които са се борили за права и социална справедливост. Това беше нейна оригинална идея. Искаше да направи пантеон на тези героини и това, което те са направили за доброто на всички. Филмът съдържа документални кадри от най-различни източници. Тя прави филма около 2 години. Само картина, без говор, и музиката разказва историите.

- Колко време ви отне да напишете вашите глави?

- Около две години - от 2017 до лятото на 2019 преди премиерата в Линкълн Център.

- За кои активистки композирахте музика?

- За жените, демонстрирали по времето на кризата на СПИН с искане да се предоставят медицински грижи, за жените индианки в Северна Дакота, демонстрирали за спирането на газопровода Кийстоун, за да запазят своята земя и вода от разрушаване, за жените в Израел и Палестина, които са искали техните правителства да преговарят за мир, за демонстрациите против сексуално насилие (#MeToo), главата за Рут Бейдър Гинсбърг, която извоюва много права и свободи за жените, като например да притежават дом на свое име, да притежават кредитни карти на свое име, и финалните кредити.

- Разкажете за другите ваши произведения. Кое ви е най-любимо?

- Работата с Милко Лазаров по филма "Ага" беше уникална. Нямаше много музика, но най-важната сцена беше много силна. От филмите си бих споменала "Среща" с Пол Саламоф. От игрите - една глава за League of Legends.

- С кои големи имена сте работили в Холивуд?

- Най-много съм благодарна на композитора Стив Джаблонски, защото той ме въведе във видеоигрите. Оркестрирам неговите студийни проекти от 2004-а. Също така най-много се възхищавам от таланта на Нийл Ейкри, композитора на много от музиката за World of Warcraft, Overwatch, StarCraft. Неговият талант е страхотен. И композиторът Нейтан Бар, чиято безкрайна инвенция, музикалност и дълбочина винаги ме вдъхновяват.

- Как бихте описали вашата музика?

- Тонална, драматична, която разказва истории и вълнува сърцата. И да се надявам, мелодии, които се запомнят. И да носи надежда и вдъхновение на слушателите.

- Родена сте и сте израснала в България. Липсва ли ви страната?

- Много ми липсва. Особено природата страшно ми липсва. И градовете от моето детство и младост. Също и приятелите. Преди ковида се прибирах всяко лято с дъщеря си. Надявам се тази година пак да мога да дойда. А като остарея, искам да се върна в България, поне за цяло лято, а зимата да съм в Калифорния. Но дотогава има още време.

- Има ли някакъв отпечатък върху творчеството ви?

- Без съмнение има, и то много силен отпечатък. Симфоничното мислене на класиците, с които израснах на концертите на Софийската филхармония в зала "България", обичта ми към нашите народни песни, вокалната и хоровата култура, които научих в Камерен хор "Васил Арнаудов", любовта ми към рока, който слушахме като ученици, и много още.

- Подготвяте ли други проекти в момента?

- Да, завърших един телевизионен сериал и сега работя по една компютърна игра. Замислям и други проекти.