Синоптикът Тодор Беров: Стоянка Мутафова ме научи да горя

Лошото време изважда силното време в мен 

ВИЗИТКА

Тодор Беров е роден през 1991 година в София. Завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов във випуск 2016. През годините се занимава с театър, кино и мода. В театъра се превъплъщава в образа на Левски, а в киното е познат от филма "11 А". В модната индустрия получава награда за "ново лице в модата" от голяма българска модна агенция, както и дефилира на ревю на "Армани" в България. Играе в редица родни театри и взима участие в различни реклами и видеоклипове. В момента Тодор Беров е водещ на прогнозата за времето по БНТ.

Доли ЛУКАНОВА

- Г-н Беров, как се чувствате като водещ на прогнозата за времето?

- Истината е, че ми е много комфортно да съм на тази позиция в Българската национална телевизия.

- Разкажете за първото си появяване на екран.

- Първият ми работен ден съвпадна с извънредни емисии новини. Семейството ми е било пред телевизора в очакване на моята поява, но програмата излиза извън планираните времеви рамки и прогноза за времето преди новините в 18 часа нямаше. Така че първата ми поява беше всъщност "не-поява".

- Как се прави прогноза за времето за телевизионна емисия?

- Със сигурност е много по-сложно, отколкото изглежда. Прогнозата за времето, която подготвят синоптиците на НИМХ, се адаптира на достъпен и разбираем за зрителите език. Акцентира се на най-важното, на тенденциите. Подготвят се карти и таблици за всяка емисия време. Следи се за обявяване на предупреждения за очаквани опасни метеорологични явления. И докато редакторът подготви окончателния вид на прогнозата, е време за грим, прическа и костюм.

- Черпите ли знания от по-опитните си колеги?

- Да! Много се радвам на екипа, в който попаднах - сплотен и приветлив. Много ми помагат и затова успявам да напредвам с всеки изминал ден. Също така наоколо са и останалите колеги от дирекция "Новини и актуални предавания", от които също попивам професионален опит на високо ниво, за което съм благодарен!

- Като какъв човек се определяте?

- Като човек, изкушен от изкуството.

- Времето влияе ли на настроението ви?

- Ако ми остане време.

- С какво най-много обичате да се шегувате?

- С безизходните ситуации, когато Господ решава да върти в много различни ритми музиката си, а ние не успяваме да влезем в такт.

- Правили ли сте гаф по време на работа в телевизията?

- Все още не съм правил гаф, тъй като съм отскоро и се уча от много добри колеги, с които ме срещна телевизията.

- Какъв е начинът ви за справяне с лошото време, лошото настроение и лошите хора?

- Когато се случи лошо време, това за мен е крайна ситуация, нещо катастрофално или бедствие - в което се мобилизирам и справям. Така че лошото време изважда силното време в мен. А с времето се научих да избягвам да изпадам в лошо настроение, доколкото е възможно, разбира се. Относно лошите хора използвам следната мисъл: "Човек е толкова лош, колкото майка му го е родила, и толкова добър, колкото животът го е направил!".

- Имали сте шанса да делите една сцена с великата Стоянка Мутафова. Какви са ви спомените от нея? Вдъхновяваше ли ви тя?

- Откраднал съм от нея умението да забравиш всичко от живота извън сцената в момента, в който стъпиш на нея. И там да се възпламениш, да гориш отвътре и да полудееш в този образ, който си създал, така че да си жив изцяло и да докоснеш душата на публиката!

- Днес остава ли ви време за театралната сцена?

- Тук е моментът да ви кажа, че като актьор душата ми плаче, когато не играя на сцена, а това не е маловажно! Но по-скоро въпросът не е в остатъка от време. Защото ще намеря време, само да ми се удаде възможността, ще се хвана за тази пролука светлинка!

- В коя роля се чувствате най-удобно - на актьор, на синоптик или друга?

- Истината, поне за мен, е, че ролите те намират в точно този период от живота, в който имаш нужда - да влезеш в тази роля, да смениш посоката, да срещнеш нещо ново, да се научиш на нещо друго, да си отговориш на някой вътрешен глас и да научиш някоя истина за пътя в живота си - както в случая е ролята ми в БНТ. А относно удобството в ролята, аз мисля, че удобно би трябвало да ти е леглото, дивана, колата, обувките Ц но не и да ти е удобна ролята в живота - даже обратното. На актьора трябва да му е трудно, да върви по наклона нагоре, по стръмното. Ролята е момент, период на героя, в който той трябва да се справя с нещо, което не се случва всеки ден.

- С какво се занимавате през свободното си време?

- Истината е, че много рядко в това забързано всекидневие имам такава възможност. Но когато имам шанс, отивам да слушам в някой клуб силна и задължително хубава музика и просто да се сливам с нея, после изскачат любими засмени лица на приятели, смеем се, подскачаме и танцуваме и вече всичко си идва на мястото.

- За какво мечтаете?

- За "Малък градски театър", за кино, за телевизионен сериал. Имам още една мечта - да турбинирам колата си. И не на последно място, за хималайско здраве на всички мои роднини, приятели и колеги - много ми е важно.