Най-голямото ни бомбоубежище стана бунище

Тук ли ще се крием при война?!

Бункерът в Южния парк в София е свърталище на наркомани, клошари и сатанисти

Свърталище на наркомани, сатанисти и клошари. В това се е превърнал един от най-големите бункери в София - този под Южния парк. Екип на "България Днес" посети бомбоубежището, превърнато в бунище, докато цяла Украйна е под обстрела на руски ракети, а Соломон Паси предупреди в ефир, че следващата мишена на Владимир Путин спокойно би могла да бъде България.

Едно е сигурно - ако, не дай Боже, се изсипят руски бомби и военни над столицата, укритията под земята под стратегическия парк недалеч от НДК няма да спасяват човешки животи. Или поне няма да бъдат толкова, колкото по проект е предвиждал строежът на километричния подземен град.

Всички подстъпи към бункера са заринати със земя и пясък, а природата през годините ги е завзела по начин, по който да не личи какво крият възвишенията в Южния парк. Само един от входовете е все още открит, и то наполовина. Влизането е трудно - необходими са пъргавина и промушване с краката напред, държейки се с ръце за метална тръба. Гледката не е особено приятна - занемарени коридори и галерии, никакво оборудване, голи и надраскани със свастики и послания за наркотици и футболни пристрастия стени, но и сатанински символи.

Първото разклонение вдясно на десетина метра след входа е "квартирата" на клошари, наркозависими и такива, драскащи символите на дявола. Ясни останки от огън показват, че тукашните обитатели намират начин да се отопляват през зимните месеци. А живеещи наблизо с ужас си спомнят за обесени котки, откривани тук.

Въздуховодите са разкачени и отдавна нефункциониращи. Личат си и стаите, които са служели за баня и тоалетна едновременно. Както и такива за спане и отделно за майки с деца. Навсякъде цари безпорядък, а каквото е могло да се открадне, е откраднато. Бункерът е превърнат в истинско бунище и в него не би могло да се живее. За ток и вода не може и да се говори. Обхват на телефоните също няма. Не е останало нито легло, нито каквото и да било оборудване от първа необходимост. Камо ли консерви или друга храна.

Противобомбеното укритие е изградено в годините на Втората световна война. То е зачислено към бившия затворнически комплекс, обслужвал тухларните. Заводът е гигантски и произвежда хиляди керемиди и тухли ежедневно. По това време на територията на Южния парк се добива строителна глина, което е и повод за местоположението на вече неизползваемия и апокалиптично изглеждащ бункер.

Укритието е разполагало с много бани, тоалетни, собствен генератор на ток, складове и луксозен кабинет за коменданта, чийто под е бил с дъбов паркет. Мащабът на конструкцията кара някои да предполагат, че бункерът е изграден от германци и е имал по-различна цел. В основата на един от хълмовете има няколко изхода с противовзривни ниши.

След приключване на Втората световна война подземието е предадено на Гражданска защита. Модифицирано е със съвременна филтровентилация, а два резервоара осигуряват 10 тона чиста вода. В момента, както се вижда на снимките, няма нито вентилация, а резервоарите за вода са ръждясали и захвърлени по земята.

В годините на Студената война бункерът е пригоден да подслони хиляди хора при евентуален ядрен конфликт. След 1989 г. противобомбеното убежище е изоставено. Като един от най-големите бункери в столицата, занемаряването му е абсолютно недопустимо и безотговорно.

Проверка на вестника показа, че заради войната в Украйна бомбоубежищата у нас, без значение дали са оставени на произвола на съдбата или се стопанисват грижливо, са обявени за "критична инфраструктура" в решение на властта и достъпът и информацията за тях са силно ограничени от стратегическа гледна точка.

Самото понятие означава "система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното".

То би могло да остане и след утихване на войната. Защото по-критично състояние от това едва ли би могло да стане. Там ли ще се крием, ако стане нещо?