Любимият професор на народа д-р Тодор Кантарджиев: COVID смачка българите, искам да ги разсмея

Всеки ден си мисля за покойната съпруга Таня

"COVID-19 мачка българите вече две години. Хората се измориха, лишиха се от общуване, от нормален живот. С влизането си като жури в "България търси талант" исках да ги усмихна, да ги зарадвам. Точно вчера четох едно проучване, което прави връзката между силната имунна система и това човек да се оценява добре, да се поддържа, да смята, че е харесван. Тогава организмът успява да надмогне всичко. До голяма степен това е и отговор на въпроса защо някои хора се разболяват, а други не". Това сподели пред "България Днес" любимият професор на народа - д-р Тодор Кантарджиев.

"Дойде време да мислим позитивно, дойде време да се откажем от страха и недоверието, дойде време да се забавляваме, но да имаме едно наум!", смята професорът, който вече се възползва от правото си и на "златен бутон" в шоуто по Би Ти Ви.

"Това момче Георги Станев има абсолютен слух и аз застанах зад него, защото изпълнението му беше брилянтно. Не знам защо кадърните у нас се свиват, а другите - напротив, бутат се напред. Това е като житният клас, когато е пълен, е наведен, когато не ражда, стърчи. А ние имаме нужда от такива хора", казва Кантарджиев, възхитен и от колегите, с които е в журито.

"Катето Евро е много забавна, тя е онова момиче от култовия "Оркестър без име". Цитиридис за годините си вече е изграден професионално, а какво да кажа за младата Евелин - прекрасна майка, направи ми впечатление колко много уважава преподавателите си от НАТФИЗ, с какъв респект говори за тях. Удоволствие е работата в журито, все с интелигентни хора", радва се Кантарджиев.

Докторът, който няма нужда от представяне, често обича да цитира Иречек: "Ние, можещите, водени от незнаещите, правим от невъзможното възможно за благото на неблагодарниците", и е категоричен, че най-големият талант на българите е да се мобилизират в трудни моменти.

"Това винаги ни е спасявало. Колкото до мой талант, да, артистичен съм, мога да направя до 10 физиономии за минути, но и да изглеждам безизразен и никой да не разбере какво ми е на душата", казва Кантарджиев.

"Пандемията беше война за живот, нямах право на лични емоции. От какво съм намерил сили да съм все така деен, питате. От това, че съм доктор и имам дълг към хората, към страната си. Такива сме ние в "белите престилки", усмихва се Кантарджиев.

Освен на публиката любимецът и на колегите си доктор след 33 години служба за хората се наложи да напусне, след като миналата година го пенсионираха от Националния център по заразни и паразитни болести. "Беше ми тъжно, да, но сега, като мина време, смятам, че стана по-добре, защото тази отговорност, която съм носил, ми костваше много усилия, сега и колегите ми наследници го разбират. Никога не съм срещал толкова уважение и доброта. Благодаря за човешката подкрепа. Благодаря и на хората, които казаха: "Пенсионираха ли те? Ела консултант!", казва докторът, който няма да излиза от професията, а ще се занимава с консултантска дейност и преподаване.

Властелинът на микробния свят, както определят Кантарджиев, в свободното си време обича да плува и да се разхожда с кучето Лиза. "Джудото беше в младостта, вече съм на годинки. А с кучето си говорим, тя много ме ревнува от телефонни разговори", смее се професорът.

Човекът, който може да отдели часове от личното си време да обяснява на разбираем език инфекциите, готов да консултира непознати, писали му по имейл, никога не си е позволявал да вади на показ личния си живот и трудности. Екипът му го описва като почтен, справедлив, директен, визионер, неуморим "ученик" и компетентен учител. И безсребреник.

"Още не съм прежалил покойната си съпруга Таня. Не минава ден без да мисля за нея. Дори говоря в сегашно време за нея. Но такъв е животът", философски споделя Кантарджиев личната си трагедия след загубата на любимата съпруга.

Чух "дядо" и се разтопих!

- Проф. Кантарджиев, внучето ви наследи името ви. Разпознава ли ви, като ви види на екрана?

- О, да. Той вече разбира, разхождаме се, говорим си, много му е чудно, като ме види в екрана и като си говорим по телефона. Но е голяма обич. Щом чух, че каза "дядо", се разтопих. И са верни приказките - кое се обича повече от децата? Децата на техните деца!

- Синът ви Весел също е доктор. Радват ли ви неговите успехи?

- Да, доволен съм, когато големци ми се обаждат да записват час при него за консултация. Много се радвам и на успехите на учениците ми.

- Кой е най-големият ви фен от рода ви?

- 88-годишната ми майка Лиляна. Тя освен че ми дръпва градивна критика, се радва на участията ми.

- Горд сте и с родословието си.

- Да, макар че от 30 години насам се пръсна по света. От Копривщица съм и сме проследими над 250 г.

- Идва 8 март, като любимец на жените какво ще пожелаете?

- Българката заслужава поклон за възпитанието на децата, за домашното огнище, което създава, за всичко хубаво, което носи на нас, мъжете. Светът на жените се крепи и трябва да ги зачитаме.