Композиторът Петър Алексиев: Любовта ме вдъхновява, казва се Боряна

Написах химна за фондацията на Димитър Бербатов 

КОЙ Е ТОЙ

Петър Алексиев е музикант, композитор и аранжор. Роден е на 12 март 1992 г. в Лом. Музиката е в сърцето му, откакто е дете. Свири на пиано и на китара. Завършва Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София. Четирикратен носител е на Голямата награда в направление "Ние и песента" на младежкия конкурс "Петнадесет лалета" и не спира да търси успеха с много любов, вдъхновение и труд.

- Петър, откога се занимавате с музика и кой пръв ви вкара в света на това изкуство?

- Занимавам се с музика от 7-годишен, като съм преминал през много школи. Може би най-голямото начало ми даде поп певицата Мими Иванова. Когато бях ученик, всекидневието ми беше запълнено с музика. Стъпка по стъпка започнах да се развивам - ходих на уроци по пиано, след това записах и по китара при Алекс Нушев. Готвех се за Музикалната академия, където завърших 2 висши образования паралелно - композиция - степен "магистър", и тонрежисура - степен "бакалавър".

- Вокален ансамбъл "Фортисимо" и Кристина Дончева спечелиха първа награда на конкурса "Бургас и морето" с песента "Заклинание", а музиката сте писали вие. Какво ви вдъхнови и как се почувствахте след тази блестяща победа?

- Вдъхнови ме приятелката ми Боряна Дралчева. Писах тази песен за нея, като вложих цялата си любов от цялото си сърце за нея. Обичам я безкрайно много и този момент е един от най-хубавите в живота ми, защото Боряна е една от изпълнителките във "Фортисимо". Когато спечелиха първо място с песента ми, чувството, което изпитах, беше уникално, неповторимо.

- След такъв успех планирате ли отново да участвате в конкурса?

- За пръв път спечелих "Бургас и морето" през 2017 година и тогава бях най-младият изпълнител в историята на фестивала. Отличиха ме със златен дубъл и първа награда на жури и на публика. Сега втори път също го спечелих и мисля, че няма какво повече да дам. Мисля, че е време да се насоча към чужбина - международни конкурси, за да имам още по-големи успехи.

- Според вас променил ли се е конкурсът през годините и по какъв начин?

- Скоро съвсем случайно ми попадна публикация от участниците през 2006 г. и видях, че десетина от имената са същите, които участваха и тази година. Много размишлявах над това и според мен в конкурса много рядко влизат нови и по-млади хора, но се усеща тенденцията, че песните стават все по-различни, тъй като и времето, в което творим, се променя. За съжаление "Бургас и морето" остана единственият такъв конкурс в България и е хубаво, че Община Бургас продължава да отделя бюджет, за да го реализира.

- Вие сте четирикратен победител в младежкия конкурс "Петнадесет лалета" в направление "Ние и песента". Имате ли други успехи, с които може да се похвалите?

- Конкурсът "Петнадесет лалета" се организира в Хисаря. Много пъти съм бил там, и то не само като участник, а като жури. Мога да се похваля и с успеха си, че направих музиката на химна за фондация "Димитър Бербатов", на който бях музикален продуцент от началото на музикалната програма. Правил съм и музиката за откриването и на Формула 1 в Абу Даби. Мои аранжименти са звучали на концерти в Холандия в залата с топ 3 акустика в света. И с мой аранжимент на "Назад, назад, моме Калино", който създадох в Игра на хорове в Шоуто на Слави, "Фортисимо" станаха носители на Голямата награда на нациите на Европейските хорови игри в Рига през 2017 г.

- Предполагам, че не е лесно в тази ситуация да се твори. Как идва при вас вдъхновението?

- Начинът ми на живот не се е променил много от началото на пандемията. Човек може да намери вдъхновение във всичко, но най-вече, когато има любов. Смея да твърдя, че се чувствам безкрайно вдъхновен.

- Според вас има ли несъвместими жанрове, като рап с народна песен?

- Сигурно е възможно, но според мен това не би се харесало на хората и няма нужда да се правят такива експерименти, защото ще са несполучливи.

- Все повече музиканти употребяват фолклорни детайли в своите композиции. Това някаква мода ли е, или е належащо завръщане към българските корени?

- Тази мода с фолклорните аранжименти вече премина, но е жалко, че те главно бяха налагани в чужбина и чак тогава започна да навлиза в България. Според мен българският фолклор като музика има голямо бъдеще в световната култура.

- Мислите ли, че младежите странят от класическата музика?

- Зависи кои младежи. По-скоро класическата музика трябва да бъде поднесена по нов, съвременен начин, за да може да достига до повече млади хора.

- Имате ли любим композитор?

- Да, и това е Томас Бергенсен (съвременен норвежки композитор). Музиката, която създава, е най-близо до моята душа, която определям като романтично възрожденска. Много обичам да слушам музиката му. Той има група, която се казва "Две крачки от Ада". Музиката е много епична и съзнателно, без да има нужда от видеоклипове и визуализация, ме пренася в друг паралелен свят, който мога да кажа, че е точно моят. Удоволствието да ги слушам е голямо и се надявам един ден и аз да докосвам хората с музиката си, както го прави той.

- Имате ли колеги, които се оплакват, че търпят загуби със затварянето на нощните заведение?

- Да, разбира се. За съжаление много колеги търпят загуби. Част от тях вече се преориентираха към друга работа в търсене на оцеляване. Това е ситуацията за момента и не можем да я променим. Надявам се, че съвсем скоро пандемията ще отмине, защото много хора в световен мащаб останаха без работа и доходи.

- Вие сте млад композитор с много амбиции. Бихте ли подшушнали за нов проект, който подготвяте?

- От около година имам свой музикален ансамбъл, в който участват едни от най-добрите момичета в България. Заедно подготвяме доста песни. Направили сме кавър на песен на Бон Джоуви и ще го пуснем след около месец. Наистина е голямо удоволствие да се работи с толкова талантливи момичета!

- Как успяхте да ги съберете, за да сформирате музикален ансамбъл?

- Тяхната ръководителка ме канеше от няколко години да работим заедно, но аз все не намирах време да отида. Миналата година през февруари най-накрая се отвори възможност да пробваме и се оказа, че има химия и от двете страни. Нещата наистина се получават много добре и нямаме търпение хората също да го разберат!