Църквата и училището на Лечителя на Левски тънат в разруха

149 години след гибелта на Апостола

Възрожденският дух на йеромонах Неофит Калчев отдавна е напуснал местата, където е живял

Зад разрушените стени на училището в село Искра край Царева ливада Лечителя на Левски йеромонах Неофит Калчев е учил на четмо, писмо и християнски морал стотици българчета от района на Дряново. В църквата, от която сега не е останало почти нищо, той е палил свещ с молитва към Бога и е пеел православните псалми. Изглежда така, сякаш в днешния забързан XXI век възрожденският дух отдавна е напуснал тези места...

За щастие, упорити изследователи са оставили за поколенията поне част от историята на Неофит Калчев. Знае се, че той и неговият верен другар от Преображенския манастир Матей Преображенски-Миткалото успяват да излекуват Васил Левски от незарастваща рана в корема. Така двамата лечители спасяват както живота на Апостола, така и неговата свята мисия за освобождение на родината от турско робство. След края на игото Неофит Калчев се превръща в баща на българската народна медицина, издавайки първата енциклопедия с рецепти, помогнала за изцеляването на хиляди болни. Дълги години работи като учител в Дряновския край, където е наричан с обич дядо Даскал.

В онези години да си бил ученик на дядо Даскал е било повод за заслужена гордост.

Лечителя на Левски оставя някои сведения за работата си като учител в свои автобиографични бележки. "През 1877 г. отидох в дряновското с. Чакалите (днес Искра - б.а), гдето ме назначиха за главен учител и църковен певец - пише Неофит. - С 200 лв. годишна заплата, прехрана и отопление. Аз съм служил учителска служба 27 години. Предавал съм на четири отделения от три общини - Чакалите, Бучуковци, Игнатовци. Всяка година по 120-150 ученици.

Тук се пенсионирах с 35 лева и 25 стотинки на месец. После две години бях в с. Бряст. След това се преселих в село Царева ливада, където се занимавах с народна медицина. За посещенията при болни пари не съм вземал. Движими и недвижими имоти нямам."

Благодарение на краеведа Мойсей Мойсеев, са запазени спомени на хора от Дряновския край, които разказват за онзи строг, но златоуст учител. Неофит Калчев учел на четмо и писмо децата и в същото време лекувал младо и старо с билки. Четирите класа на училище "Петър Берон" в с. Чакалите били съставени само от момчета. Те били обучавани в единствена класна стая с наредени четири чинове. Там даскал Неофит, облечен в неизменното си черно шаячено расо и калимавка, ушити собственоръчно, предавал поредния урок или препитвал по стария. Учениците му пишели с подострени клечки буквите и цифрите, първо върху повърхността на сух пясък (поръсван от време на време с вода). Пясъкът бил насипан в плитки сандъчета, поставени край стената. После пишели върху дъска, намазана с восък. След това с креда - по черна графитна плоча, и накрая с молив в тетрадките. Под надзора на най-големите и прилежни в учението момчета, всички деца се занимавали самостоятелно. През това време учителят им шиел дрехи от шаяк в ъгъла, седнал върху възглавница, пълна със слама.

"Муха да бръмне в стаята, чуваше се!" - разказва баба Елена Гоева от с. Царева ливада, предавайки бащините си спомени за учението му в с. Чакалите. В ъгъла на класната стая, зад гърба на Неофит Калчев, стояла изправена дълга-предълга лескова пръчка. Излъскана от ръката на учителя в дебелия край и пообелена на върха от "участие" в учебно-възпитателния процес по гърбовете на по-непослушните.

Димитър Цочев по прякор Българията от бившите колиби Кумановци като ученик много често бил "съветван" от Неофит Калчев с тая лескова пръчка заради белите си. Често стоял наказан по цял час на колене, под които имало орехови черупки или царевични зърна, с ръце, вдигнати нагоре. Малкият Димитър намерил най-после спасение не с послушание и прилежание, а като зашил отвътре в крачолите на потурките си овчи кожи, да не го убиват зърната, докато стои наказан.

"Дядо Даскал е учил и Генчо Братинов - разправя същата баба Елена. - От него съм чувала: "Аз като срещнех дядо Даскал по пътя, потръпвах. Нищо че не му бях вече ученик. Такъв човек беше!"

Дядо Томчо Симеонов (1906-1985), роден в Долни Драгойча, разказва: "Моят баща също е бил ученик на дядо Даскал. Той останал сирак и бил отгледан от вуйчо си Иван. Веднъж дядо Даскал го попитал в училище: "Симеоне, ти защо не си научил урока си?" А той, хитрецът му с хитрец, отвърнал: "Вуйчо не ми дава да горя вечер свещите". Тогава дядо Даскал извадил, та му дал две свещи: "Занеси ги вкъщи и утре те искам с научен урок. Пък като срещна вуйчо ти, ще му се скарам, че иска да те остави без очи".

Моят баща се засрамил. Признал си, че е излъгал, и почнал редовно да си учи уроците. После станал един от кметовете на Царева ливада."

Завършили основното си образование, повечето от учениците на дядо Даскал стават отлични земеделци и занаятчии. А най-будните от тях - учители. Всички били високоценени като знаещи и можещи хора. Полезни за другите и за себе си. И най-добрият атестат за житейската им зрелост бил фактът, че са възпитаници на даскал Неофит Калчев Златоуст.

Книгата се превръща в сензация

Първата по рода си книга за живота на йеромонах Неофит Калчев от Издателска къща "Труд" се превръща в сензация. Тя вече е в книжарниците, а може да бъде поръчана и онлайн. Интересът към изданието е голям.

Книгата идва на бял свят след задълбочено изследване на делото на знахаря монах. Авторите Кристиан Иванов и Борислав Радославов събират както непознати факти и обстоятелства за отец Неофит, така и златните рецепти на билкаря.