Фолклорната певица Ива Давидова: Господ ми диктува песните

 

Бог е погалил артистите и ни е дарил с талант 

КОЯ Е ТЯ

Ива Давидова е родена на 10 декември 1988 г. в София. Едва на 14-годишна възраст записва самостоятелна песен, а в момента е една от най-популярните ни фолклорни певици и емблематично лице за град Перник. Освен талантлив артист Давидова е и магистър по криминална психология.

На 27 януари тази година нейната дъщеря стана на 1 годинка, а по-рано този месец изпълнителката пусна песен, посветена на малката Валена.

- Ива, какво ви вдъхнови да направите песен, която е посветена на дъщеря ви Валена?

- Песента я създадох буквално за секунди. Четох интервю на певеца Миро как той вярва, че артистите не пишем сами песните си, а някой отгоре ни ги диктува. Аз точно така се почувствах. Беше една безсънна нощ, бях до люлката на детето, което тогава беше още пеленаче на 20-30 дни. В главата ми прозвучаха и текстът, и музиката на песента "Валена". Първо дойдоха първият куплет и припевът. Втори куплет нямах няколко месеца. Молех се да прославя Господ и да му благодаря за този велик дар. Всеки, който е станал родител, знае, че децата ни са Божи дар. Малко по-късно буквално ми се продиктува и вторият куплет, в който казвам "толкова велик си, Боже, всичко свято можеш" и му благодаря. Изключително лесно ми се случиха нещата, макар да нямам претенции, че съм голям текстописец и музикант, просто си правя нещата със сърце. Така беше и с песента "Перник нема вода", която стана гига граовски хит. Може би чистата и искрена емоция в музиката се усеща и нещата стават с лекота.

- Мислили ли сте как ще реагира след години Валена, когато чуе песента?

- Вярвам, че ще се чувства специална. Защото има специално посветена песен на нея. Не просто за дъщерята, а поименно за нея. Вярвам също, че един ден ще осъзнае, че това е един изключително скъп подарък. Най-важното за тази песен е, че е подарък за Валена от мама и ще остане един прекрасен спомен за нея. Един ден може тя да я пуска на своите деца. Вълнението й вероятно ще бъде постоянно и ще се чувства специална.

- Доколко е важна вярата в Бога за създаване на музика и за връзка с детето?

- Аз нямам претенции да съм невероятно набожен човек. Но вярвам в Господ и силата му. Неслучайно, защото артистите получават талантите си свише. Господ със своята ръка ни е погалил и ни е дарил с талант с възможността да го развием. Вярвам, че спрямо другите хора имаме по-специална връзка с Господ и изобщо с Божията енергия. Всеки ден съм благодарна не само за всичко, което ми е дадено, но и за всичко, което ми е отнето. Защото Господ знае най-добре - когато вземе едно нещо, дава друго. Вярвам, че всичко се случва, както трябва да се случи. С причина.

- Хората ви познават като артист, но каква сте като майка?

- Валена още не може да каже, но аз как се усещам... Грижовна и обичаща като всяка една майка. Надявам се и се старая да не съм обсебваща с обичта си към детето. С моя съпруг Димо сме създали един самостоятелен човек и много искам тя да се справя сама в живота. Да знае, че мама и тате са някъде там, че винаги ще помогнат, но тя трябва да бъде самостоятелна. И както се казва - оправна. Затова ще се старая през целия ми живот да не съм от онези обсебващи, контролиращи, авторитарните майки. Защото на първо място искам да превърна детето си в приятел, да има респект като към родител, да усеща топлината на майчината любов и сърце, но все пак да не забравяме, че това е един самостоятелен човек със своите чувства и емоции. Надявам се да осъществя всичко това. Времето ще покаже.

- Как успявате да съчетавате родителството с развитието на музикалната ви кариера?

- На този етап може да се каже, че е лесно, защото в момента артистите не работим. Останаха ни само частни партита, които са голяма рядкост. Концертната ни дейност спря, общините не организират концерти и фестивали, които са нашето поле за изява. Сега покрай новата ми песен това съчетание никак не ми беше лесно. Много е трудно да съм концентрирана и адекватна, а в същото време детето си има своите изисквания към мен като майка. Оказва се, че мога да издържам да спя по 4-5 часа на денонощие. След като тя заспи, започвам да си движа моите служебни дела, свързани с музиката и предстоящи планове. Трудно е, но няма да се оплаквам. Това е да си майка.

- Обнадеждена ли сте, че краят на пандемията идва и ще настанат по-добри времена?

- Всички, които ме познават, знаят, че съм непоправим оптимист. Дори и в най-лошата ситуация намирам позитивното. В случая дълбоко вярвам, че от пролетта на тази година всичко ще приключи. Както обичам да казвам, Земята отново ще започне да се върти. Артистите и нашият бранш не сме мрънкащи, но може да се каже, че ние сме от най-потърпевшите от случващото се. Защото първо нас ни спряха от работа и естествено, последни ще ни пуснат. Това е, меко казано, светотатство спрямо хората, свързани с културата. Много е тежко за един артист да не се среща с почитателите си и да не споделяме музиката заедно. Но вярвам, че от пролетта ще тръгнем в позитивна посока. Както се казва - отначало.

- Сблъскахте ли се с коронавируса и каква е вашата позиция за ваксините?

- Сблъсках се с COVID през миналата година. Може да се каже, че аз и съпругът ми го изкарахме леко. Но майка ми беше много зле. Благодаря на целия екип на белодробната болница в Перник, които са изключителни професионалисти. Както се казва, върнаха я. В началото на тази година мисля, че се сблъскахме и с новия щам, въпреки че си направих тест и беше отрицателен. Имахме абсолютно всички симптоми, дори и детето беше болно. Сравнително леко минахме и през това, макар първите няколко дни да нямах сили да ходя и да говоря. За ваксините съм със смесени чувства. Аз лично още се колебая. Вярвам в науката и медицината, но имам медицински проблеми, които ме притесняват, и евентуалните странични ефекти. Изчаквам и искам да видя как вървят нещата. Предпочитам еднодозовите ваксини, когато се докаже, че няма нужда от бустери, веднага бих отишла.

- А има ли вода в Перник?

- Има вода в Перник! Наскоро, пак през нощта, ми се издиктува текст за "Перник има вода":

"Перник има вода,

радост е голема,

в това не се свърши проблема.

Некаква корона

свето, че изгори,

ама перничани нема как да ни умори".

Това е просто за шега. Припявам я в приятелска компания. Но е видно, че перничани сме железни. Наскоро пак минахме през едно земетресение, така че мисля, че ще издържим на всичко.