Плачат пред камерата на Христо Проданов

Безценната реликва е на стадион "Васил Левски"

Алпинистът предусещал смъртта си

Дали наистина Христо Проданов е успял да качи Еверест, преди да загине в подножието на върха? Този въпрос се дискутира от скептици и врагове на големия български алпинист, който през 1984 г. завинаги остава някъде край най-високата точка на света. Безспорното доказателство, че той е изкачил върха, се намира в Музея на спорта на стадион "Васил Левски".

Това е видеокамерата на Проданов, която е последният предмет, до който той се докосва. Алпинистът решава да остави на върха камерата и да слезе без нея, именно с идеята тя по-късно да бъде намерена. Тогава Проданов може би предполага, че няма да успее да слезе жив. Той се качва на върха твърде късно и остава там твърде дълго - 33 минути. Оцелява след прекараната тежка нощ при температура от -42 градуса, на открито и без кислород на около 8600-8700 м височина. Но силите му не стигат. Героичните опити на неговите колеги да го спасят са широко известни, но историята на неговата камера е по-малко позната.

Близо 40 години по-късно легендарният алпинист не е забравен, а Музеят на спорта се гордее с неговите безценни артефакти, които съхранява и до днес.

"Тук се намира и екипът на Христо Проданов, който той оставя в базовия лагер, преди да тръгне нагоре към върха - разказва пред "България Днес" историкът Катя Иванова, която от десетилетия се грижи за уникалните експонати. - Якето, резервният му пикел, аптечката. Безценен експонат е камерата, която той оставя на върха. Когато е започвал да слиза, той явно е усещал, че няма да успее. Проданов се качва горе, оставя камерата. След осем дни тя е открита на Еверест, когато върхът е изкачен от Николай Петков, Кирил Досев, Методи Савов и Иван Вълчев. Тогава Петков взима камерата от върха, прибира я и 20 години по-късно е подарена на музея. Всичко на нея е изтрито. Вероятно Проданов е снимал осемхилядниците с нея, но всички записи са изтрити. Когато в музея идват малки деца, питат какъв е този пистолет, нямат представа, че това е камера.

След Еверест алпинистът Методи Савов е работил като оператор в националната телевизия и оттам са му дали камерата. Тази камера има две значения. По стара българска традиция Проданов е имал и много врагове. И започва да се дискутира дали той наистина е качил върха. Тази камера е безспорното доказателство, това е последният предмет, до който той се е докоснал. Малко преди да почине, ръководителят на експедицията до Еверест Аврам Аврамов дойде в музея и пет минути плака пред тази камера. До този момент той не знаеше къде е. Той е гласът, който казва: "Ице, ти си голям българин, не заспивай". Когато я видя, щеше да му се пръсне сърцето. Седна отстрани, дадох му вода. Каза ми: толкова щастлив съм, че това е запазено."

Артефактите вече са дигитализирани

Артефактите в Музея на спорта на стадион "Васил Левски" вече са дигитализирани. В интернет всеки може да се докосне до безценните експонати, дарени от някои от най-легендарните ни спортисти. Над 1200 експоната от архива на музея ще бъдат достъпни за виртуално посещение в сайта на музея. Проектът е реализиран от ММС в партньорство с "Национална спортна база" ЕАД и е финансиран - 16 000 долара, по линия на Програмата за участие на ЮНЕСКО 2020-2021 г., а ММС съфинансира 4000 лв.

"Радвам се, че първото място, което посещавам официално като министър, е Музеят на спорта - каза спортният министър Радостин Василев. - Чувствам се изключително комфортно в дома на историята на българския спорт."

Музеите се вдигат на протест

Музеи в цялата страна се стягат за протести. Държавната субсидия за тях се увеличава с 5%, докато Сдружение "Български музеи" настоява за 50%.

Искането им е за покриването на основните режийни разходи, осигуряване на нормална дейност в музеите и увеличение на заплатите на служителите в тях. По думите на Борис Хаджийски, председател на УС на сдружението и директор на регионалния музей в Пазарджик, с увеличението на възнагражденията в образователната сфера през последните години се е отворила голяма пропаст между стандарта на живот на музейните работници и на учителите. Затова се наблюдава сериозен отлив на млади кадри от музеите към системата на образованието.

Директорът на Природонаучния музей в Пловдив доц. Огнян Тодоров разкри, че сметките за ток са се повишили от 3700 лв. на 17 400 лв. Под риск е опазването на живата експозиция на музея, както и възможностите му да посреща гости в нормални условия.