Математикът проф. Николай Витанов: За 3 месеца можехме да минем през епидемията

Но един човек излезе, обяви край на вируса и народът му повярва

КОЙ Е ТОЙ:

Проф. Николай Витанов е математик и физик. Роден е през 1965 г. във Велико Търново. Завършва математическата гимназия в града със златен медал, след което физика на твърдото тяло в Софийския университет. Избира да специализира в Института по физика на сложните системи "Макс Планк" в Германия. От 2018 година е професор в БАН.

- Проф. Витанов, споделихте, че започна решителната седмица от царстването на Омикрон. Колко заразени се очакват на ден, когато вълната достигне пика си?

- Пикът на петата вълна е интервал във времето, в което се случват три неща. Най-напред се случва пречупването на тенденцията на растеж на новите случаи. Точно това наблюдаваме в момента. Случаите растат, растат и изведнъж ще тръгнат надолу. Но когато това стане, ние все още няма да сме излезли от интервала на пика. От 7 до 10 дни след това натоварването на здравната система - заетите интензивни и неинтензивни легла, продължава. Може да се говори, че излизаме от областта на пика, когато този тренд (втори) се пречупи. Това се очаква да стане някъде към края на другата седмица. Последното нещо, което трябва да се пречупи и се пречупва най-бавно, е трендът на високата смъртност. Като се пречупят първите два тренда, може да се каже, че сме излезли от пика и слизаме надолу. Благоевград вече прегоря, прегорят ли София и Пловдив, след което Бургас и Варна, пикът вече тръгва надолу.

Хубавата новина е, че за момента болничната ни система е в добро състояние. Успяхме да минем през ситуацията така, защото заетостта на интензивните и неинтензивните легла в страната е под 50% от максималния капацитет. Има ресурс системата да мине и през следващите десетина дни, без да се претоварят болниците. Въпреки това е желателно хората да се пазят през следващите две седмици.

- Какво е различното в петата вълна?

- Особеността на тази вълна е, че предните бяха горе-долу еднакво опасни, докато смъртността при Омикрон е 4-5 пъти по-ниска от Делта варианта. Това, което е важно да се знае, е, че все още циркулират остатъци от предишните варианти. Делта и английският щам не са си отишли и съществува опасност хората да се заразят и с тях, а те протичат по-тежко.

- Продължителността на испанския грип беше 2 години и половина. Можем ли да кажем, че това важи и за COVID-19?

- Най-вероятно не, но това все още не може да се каже със сигурност. Очакванията са да не вървим по испанския грип, а по стандартния път на птичия и свинския. Във времето те отслабнаха по естествен начин и сега хората ги карат като обикновен грип. Но това се случва по-бавно. Очаква се и COVID-19 с течение на времето да се превърне в обикновен грип, с който ще си имаме неприятности всяка зима.

- Може ли да се прогнозира кога ще стане това и масовата пандемия ще приключи?

- Голяма е вероятността това да се случи през тази година. Със сигурност това няма да се случи през март, а на по-късен етап. Вирусът няма да бъде толкова опасен, за да му се обръща специално внимание.

- Заявихте, че можехме да преминем през пандемията по друг начин. Какъв е той?

- Като върнем историята назад, ще се сетите, че в началото споделих, че можем да преминем през пандемията за 3 месеца. Беше началото на юни 2020 г. и в страната имахме общо по 6 случая на ден. Тогава излязох пред медиите, за да предупредя хората да се държат и да внимават още поне 2 седмици, за да задържим това положение. Но тогава излезе един друг човек и каза, че вирусът си отива, и народът му повярва. След това видяхте какво се случи. Ако хората не се бяха успокоили, още тогава можеше да натиснем заразата, да я сведем до 0 и да нямаме проблеми дълго време. Е, разбира се, пак щяхме да я усетим, но не с такъв замах, който последва.

- Kога ще стигнем колективен имунитет с този темп на ваксинация?

- Няма начин да стигнем до колективен имунитет, тъй като ваксините имат срок на ефективност. Темпът на ваксинация също е бавен. Затова с ваксини няма как да стигнем до масов имунитет. Както знаете, грипът също няма колективен имунитет. Човек всяка година трябва да се пази от него с настъпване на следващата му версия.

- Каква част от населението към момента е защитено от COVID-19?

- Вече спрях да го смятам, тъй като вероятността човек да преболедува COVID-19 през новия щам е доста по-голяма. При предишните варианти защитен означаваше, че няма да го хванем. Тогава беше лесно да се смята колко са болните, колко са преболедували. Сега е трудно и не може да се каже каква е вероятността човек, който е ваксиниран, да се зарази.

- Свидетели сме, че случаите не се увеличават плавно - ту нарастват, ту намаляват, защо е така?

- Това е характерно свойство на турбулентния режим. Резките промени са нещо нормално и те не се наблюдават само у нас. Ненормално щеше да бъде, ако броят на случаите седи почти постоянен.

- А как коментирате, че населението на България по принцип е по-болно от това на други държави и че преди COVID-19 също страната е била на челните места по смъртност?

- Имали сме проблеми със здравеопазването, и то доста години наред. Народът е болен. COVID-19 е едно частично обяснение за високата смъртност у нас, защото всеки има някакви хронични болести и вирусът ги активира. За съжаление, когато това стане, някои организми не могат да се преборят с последиците. Моето мнение е, че когато пандемията приключи, задължително трябва да се огледа здравната система. Положението не е розово откъм превенция на хроничните болести.