Преди 143 г. светва първата крушка в София

В 1879 г., когато Едисон открива еллампа, тя грейва в столицата ни 

Замръзването на Искър води до дебютната авария 

Първият град в света, в който е поставено улично осветление, е Париж и това се случва през 1667 г. Същата година нововъведението е направено в Лил и в Амстердам. В Лондон това се случва през 1684 г., а до края на XVII век петдесет от големите европейски градове са го направили.

България трябва да чака до края на XIX век, за да грейнат лампи по улиците. 1879-а е първата година в съвременната история на България. Тогава е приета Търновската конституция, Александър Батенберг е избран за княз на българите, а начело на първото българско правителство е Тодор Бурмов. Това е същата година, в която София е провъзгласена за столица на младото българско княжество. Целта на тогавашната общинска управа е да благоустрои града, така че да не остане спомен за тъмните векове на турското иго. Затова и 1/3 от първия бюджет на столицата от 153 890 франка се заделя за "уличното освещене градско и увеличаване числото на фенерите му". Грижата за осветлението на града е сред приоритетите на общинската управа още преди утвърждаването на идеята за използване на електричество за уличните лампи на София. Решено било уличното осветление да се изпълни с "петролни лампи" във фенери, окачени на дървени стълбове. Първоначално били закупени 200 лампи, впоследствие още 300 лампи, 300 фенера и 300 стълба.

1879-а е годината, в която Томас Едисон представя откритието си - електрическата крушка с нажежаема жичка, и малко по-късно тя достига и до страната ни.

На 1 юли 1879 г. светва първата електрическа крушка в България по случай възкачването на престола на княз Александър Батенберг. По този повод пловдивският вестник "Марица" в рубриката си "Български отдел" пише: "Вчера стана една превъзходна илюминация. Градината, която се намира срещу палатата, бе великолепно украсена... Доктор Димитър Моллов достави из Виена апарати и други потреби за произвеждане на електрическо слънце, което осветляваше всичката градина и градския часовник... Разноцветни фенери, от които повечето бяха накачени на особени жици, които съединяваха върха на павилиона с разните окружающи дървета и съставляваха един прекрасен конически вид, от който се разпростираха лъчи и се съединяваха с онези на електрическото слънце". Допуска се, че описваното от "Марица" "електрическо слънце" е било лампа с въгленови електроди.

Историческото събитие е не само първото използване на електрическото осветление в България, а вероятно и на Балканския полуостров.

Прогресивната идея за улично електрическо осветление принадлежи на кмета на София (1888-1893 г.) Димитър Петков. Той се нагърбва с амбициозния проект да преустрои града, като му придаде модерен европейски облик с електрически лампи по улиците. По това време повечето големи градове в Европа се осветяват с газени фенери. Кметът и Столичната община пренебрегват газта и провеждат допитвания до редица фирми относно възможностите за електрическо осветление на града. И въпреки съмненията на видни личности, сред които и проф. Константин Иречек, проектът е осъществен. С активната подкрепа и лична ангажираност на министъра на вътрешните дела Стефан Стамболов "...сънищата за прокарване на електрическо осветление с помощта на Боянската водна сила" стават реалност.

На 1 ноември 1900 г. Панчаревската централа е пусната в експлоатация, а заедно с нея и електрическото осветление на София. Поставя се началото на общественото електроснабдяване в България. Така столицата на България се нарежда сред първите градове в Европа, които широко използват електроенергията за обществени нужди. По това време София е с население от 68 000 души, които приветстват новата градска придобивка с пищно тържество, което ознаменува символично и края на тъмните години в историята на Отечеството ни. Първите частни абонати на електрическото осветление са само 17. Но интересът към електричеството нараства лавинообразно, така че още през следващата година броят на абонатите достига 250.

Първата авария в уличното осветление на София става на 17 януари 1901 г., когато водата на река Искър замръзва и турбините на ВЕЦ "Панчарево" спират да работят. Електроснабдяването на София се прекратява от 7 до 21 часа и градът остава без улично осветление. През 1912 г. дължината на осветените улици в столицата вече е 103 км.

През 1906 и 1910 г. кметът на Плевен Тодор Табаков на два пъти се опитва за електрифицира града, но плановете му се провалят. Първо заради непроведен търг заради неспазване на закона, а после заради започването на войните за национално обединение (1912-1913 и 1915-1918 г.).

През 1921 г. Община Фердинанд (дн. Монтана) възлага на архитектурно-техническо бюро "Николов-Кохинов" изготвянето на проект за електрификация на града. Две години по-късно светва първата електрическа крушка в Горна Джумая (дн. Благоевград), когато братя Розен доставят дизелов агрегат за градското кино и за улично осветление.

През следващите години редица български градове грейват, а електричеството е не само по улиците, но влиза и в домовете на хората.