Легендарният актьор Стефан Мавродиев: Аман от този вирус!

Като паднат представления, правя лицеви опори

Кой е той

Роден е на 29 декември 1943 година във Варна. На 7-годишна възраст се записва в театралната школа към Пионерския дом в морската столица. През 1967 г. завършва ВИТИЗ при Meтoди Андонов. Играл е на сцените на Пловдивския театър, Младежкия театър, Театър "199", в Сатиричния и в Народния театър. Има над 60 роли в киното, сред които "Мера според мера", "Петък вечер", "Щурец в ухото", "Птици и хрътки" и много други. Печелил е десетки театрални награди. Доайен е в Младежкия театър "Николай Бинев".

- Г-н Мавродиев, отново се случи да се отмени спектакъл с ваше участие - "Аз, Фойербах" и "Иванов", на който сте режисьор. Вие сте ваксиниран, но притеснява ли ви този вирус, който все още е така активен?

- Ами, да ви кажа, вече ми омръзна от този вирус. Падат представленията, да, в този случай, защото има много болни хора при нас, аман. Ето сега осветителят, няма кой да ни пуска светлината, тъжно е всичко, разбира се. Аз съм ваксиниран и не знам дали съм го карал изобщо.

- Със здравето как сте, наскоро ни казахте, че имате стент?

- Да, сложиха ми, но не съм единственият. Наблюдаваха ме доста време, защото имах проблеми със стеснение на артерия към мозъка и към сърцето. Краката също не ме държат много, но то е нормално на моята възраст. Иначе взимам лекарства за разреждане на кръвта и внимавам да не се заразя, ето и сега си седя вкъщи и гледам политика по телевизора, какво да правя?

- От много време живеете здравословно, по-енергичен ли се чувствате?

- Вярно е, да. Вече не докосвам твърд алкохол. Четири години беше борба, но успях да се отърва от "твърдото". Вече само по биричка опитвам или чаша вино. Работата не ти позволява да прекаляваш. И накрая избираш - или нея, или пиенето. Дърпаше ме повече сцената. И така вече няколко години, слава Богу. Освен това, не знам дали е за хвалба, но почнах да ходя на фитнес. Правя и у нас упражнения. Имам дъмпели, които вдигам, по 11 кг са. Лицеви опори правя и серия упражнения. Забавлявам се и си въобразявам, че не ме лови възрастта. Най-важното нещо освен радостта е здравето на човек. Здраве да има и всичко е възможно. Много ме е страх да не ни затворят пак, защото миналата година се разхождах по цял ден, тъй като не мога да стоя затворен вкъщи и да бездействам.

- Като гледате политика по телевизията, какво смятате, че ще постигнат новите управляващи и страх ли ви е от война?

- Абе какви са тези глупости, война! Само си дрънчат излишни приказки. В някаква степен това е американска истерия, защото войната е за газа. Икономическа е войната, нито Русия ще нападне някой, нито Щатите. Никой няма изгода от това всички да се избием. НАТО си е НАТО, Европа - Европа. Но в най-висшата политика е най-големият бандитизъм. Колкото до новите управляващи, хубаво е, че са млади, но нека им дадем повече време, нищо не мога да кажа и аз сега, рано е. Но имам чувството, че нашата демокрация натори лошото и му даде почва да избуи нагоре. Нашата криворазбрана цивилизация ме побърква, дано има някаква промяна. Всички на това се надяваме.

- Докога все ще се надяваме на промяна, без тя реално да дойде, как мислите?

- И аз не знам. Непрекъснато гледаме актове на промяна, напън за промяна. И после такава разруха, че си казваш - "За какво ми трябваше въобще да гласувам? Пишман станах". В нашето хаотично движение избухват ужасните и гадни интереси на пяната в обществото. В същото време има проблеми, които трябва да се решават, трябва да се работи в момента.

- Но нали има гражданско общество, показва го интернет?

- В България гражданско общество никой не знае какво е. Когато ти си прескочил Ренесанса и Просвещението благодарение на великото османство и няма прогрес, не ти създават усет и желание за гражданско общество, а точно обратното.

- И какво в крайна сметка иска българинът, май елементарните житейски неща - ядене, пиене, сгодни женици и мъже.

- Иска някакво величие българинът, да е известен. А това величие, стремлението към него е голяма тъпота. Мен най-много ме радва театърът. Обичам си го, той е жив и не иска много пари, ако го обичаш, както аз. Знам, че новите времена носят нови проблеми. Последните 30 години обаче трудността е една - материалното оцеляване. Понеже театърът е такова човешко пространство, в което те води илюзията. Без нея човек е нищо. Битът убива човека, а илюзията го подкрепя. Тя е плод на духа, не на физическия кръговрат. Илюзорното по особен начин крепи духа, издържат се по-лесно трудностите. И с мен в личен план е така. От доста време насам основното, на което се уча, е да се радвам. И казвам - изпитвай радост от това, че си тука, че виждаш...Като гледам някои как гледат компютрите като побъркани, и викам, абе, виж каква природа, бе, гледай морето, дърветата, пий си биричката, кефи се на тая красота!

- А вие не се ли уморихте толкова години на сцената?

- Какво значи да съм се уморил? Енергията се събужда в човека от дразнител. За мен дразнител е това, което се казва театър. А още по-точно текстът, който дава възможност да го разкажеш чрез себе си. Това е много забавно. Прилича на голяма вечна детска игра. Хората винаги си остават деца. Щом те могат да изобразят какво става с тях, значи могат да си дават сметка за себе си. Значи могат да имат съвест. Значи могат да имат душа, сърце. Значи подлежат на някаква промяна, на корекция. И ако съм се захванал с тази работа навремето, то е било поради тази прекрасна илюзия, че е възможна промяна към по-добро. А какво е по-доброто, един Господ знае.

- Хубаво говорите, не ви ли се пише пак?

- Ааа, стига толкова. Колко книги написах, казах, каквото имах. Вече няма какво.

- Но за любовта пишехте, не сте ли влюбен с днешна дата?

- И да съм, няма да ви кажа. На всяка възраст можеш да се влюбиш. Без любовта не може. Но вече трябва да я гледаш отдалеч и да й се радваш. Тя или се случва, или не се случва - не зависи от нашето желание. Аз неведнъж съм го казвал, че нямам много късмет с любовта - любимите ми половинки все ме напускат, но пък с тях си оставаме добри приятели, до живот. И винаги много съм изживявал разделите. Времето обаче не лекува. Важно е да се стабилизираш вътрешно, ето мен театърът ме вдига, както вече казах. Той ми е основата в живота.

- Ако вас театърът ви помага да вървите напред, на обществото дали би помогнало изкуството?

- Нямам представа, като че ли хората все още не могат да си върнат чувството за ориентация. Всичките стойности и понятия олекнаха, защото ние на практика виждаме, че това, което се нарича морал, сега не струва пукната пара. Не може да се стремим само да оцеляваме. Изкуството може да формира националното самосъзнание. То дава опорните точки на стойностите. Дали е така за България, не мога да кажа, но трябва да е така.

- Преминали сте през много изпитания - и лични, и в професията. Колеги са писали доноси срещу вас в ДС, простихте ли им?

- Четири пъти са писали доноси срещу мен. И то много силни, защото ме разпитваха в Шесто управление. Тези, които се занимаваха с това, бяха много интелигентни, за разлика от понятието за сегашните милиционери. Трябваше да намерят някого, когото да нарочат за виновен, за да оправдаят политическото си съществуване. Доносниците винаги ще съществуват. Простил съм, разбира се. Но те на себе си дали са простили, това е въпросът. Защото всеки има съвест и един ден отговаря само пред тоя горе за нея, използвал ли я е в годините, или не я е използвал. Това е.