"Аз съм българче" стана на рап (Видео)

Исках нов прочит на стихотворението, казва родолюбецът Боян Ченешев

Доли ЛУКАНОВА

Родолюбец рапира стихове на Иван Вазов. 32-годишният Боян Ченешев възпя творбата "Аз съм българче" и го превърна в тотален хит сред малки и големи.

"Исках да направя нов прочит на стихотворението. От много години патриотизмът в България е на такова ниво, че не е интересно за младите хора. Исках новото поколение да има по-голям интерес, затова представих стихотворението по по-модерен начин", разказва пред "България Днес" Боян.

Рапърът с псевдоним Боби Кинта се запалва по този стил музика още от дете. Завършва спортно училище като боксьор и след това започва работа като държавен служител съдебна охрана в Бургас и музиката остава на заден план. Чувства се самотен, а работата му не му дава право да изразява себе си, защото е с униформа и под пагон. В един момент започва отново да пише, запознава се с хора, които правят музика, и издава първата си песен. Дълго време обмисля дали да напусне работата си и да се отдаде на музика, или да си живее кротко, но решава да послуша сърцето си и тръгва по пътя към мечтите.

Така стига до модерната версия на Вазовото стихотворение. То разпалва в него огън и голяма любов към родината и Боян се впуска в ново приключение. 32-годишният патриот изминава 600 км с Васил Левски на гръб. Това се случва по време на прехода му от връх Ком до нос Емине. Хващайки щеките за първи път, Боян тръгва на най-голямото приключение в живота си, за да открие себе си. Специално за 22-дневното духовно пътешествие творецът No Name (Без име) рисува портрет на Апостола на свободата.

"В това напрегнато време и застоялия начин на живот исках по някакъв начин да избягам. Бях загубил интерес към всичко и реших, че трябва да направя нещо, да се съживя отвътре. Казах си, че това е нещото, което ще ми помогне, и го направих", разказва още пред вестника той.

След втория ден краката на пътешественика започват да го болят, умората се усеща повече от всякога, но Ченешев не се отказва.

"През цялото време Апостола беше с мен. Дори когато вървях, усещах, че не съм сам. Когато спирах за почивка и го оставях до мен, той ме гледаше и аз нямах право да се откажа", допълва националистът.

На финала той се чувства като победител, но признава, че усеща и малко тъга заради края на пътуването. Днес портретът на Васил Левски се намира в неговия дом. Гледа го величествено от стената, напомняйки му за голямото приключение, а Боян крои планове за следващия поход с друг бележит българин и нови парчета, с които да съживи миналото.