Варненката Неда Василева с ужасяващ разказ: 33 години мъжът ми ме малтретира
Бях тормозена, бита, обиждана и унижавана, разказва 53-годишната жена
"Имах 33-годишен брак, като през тези години не съм имала нито един щастлив и спокоен ден със съпруга ми. Единственото щастие бяха децата ми, но и то не трая за дълго. През 2016 г. убиха сина ми в катастрофа. През целия ми брак бях тормозена, бита, обиждана, унижавана и какво ли още не, но никога уважавана, обичана и ценена."
Така започва драматичната си история пред "България Днес" 53-годишната Неда Василева от Варна*. Веднага след края на гимназията жената се омъжва за Данаил* и ражда три деца - две момичета, които сега са на 34 и 33 години, и момче, което загива в морската столица, пометено от безразсъден шофьор.
"Много голяма сватба направихме. Над 350 души имаше. Родителите ме съветваха да не го правя, но аз бях млада и зелена. Вирнах глава и казах, че старото поколение нищо не знае. Като цвете в саксия ме гледаха вкъщи и не бях готова да се хвърля толкова стремглаво от рая в ада, който ме чакаше", разкрива Неда.
И продължава: "Родих му три деца и тревогите и грижите по тях определиха живота ми - нямах смелостта да го напусна и да ги обрека на нищета. Не се оправдавам, това беше моето решение и си платих скъпо и прескъпо за него. Когато тръгнаха делата по убийството на сина ни, съпругът ми не застана до мен. Не присъства на нито едно дело и ме остави сама да се изправя в съдебната зала срещу изрода, убил детето ми", продължава с разказа си Неда.
Насилникът държал в страх и подчинение съпругата си като същински заложник.
"Искаше да съм му слугиня. Финансово бях зависима от него. Но след кончината на сина ми осъзнах, че сама съм си сложила оковите, а той не ме държи с нищо. Направих железен гръбнак от целия тормоз", разкрива още тя.
Неда опитала веднъж да си тръгне. Било преди година и половина. "Върна ме с обещанието, че ще се промени и всичко започваме наново. Не исках да тежа на децата си и трябваше да вися на врата на някое от тях. Но още първата вечер разбрах, че няма никаква промяна", връща лентата назад жената.
И допълва: "Неговият тормоз беше често физически и брутален, но по-често беше психически - обиди, псувни, поглед, пълен с презрение, унижаване пред гости и приятели. Той не си позволяваше да оставя по мен видими следи, защото работех с хора".
През годините и трите й деца я убеждавали, че трябва да приключи веднъж завинаги с тормоза и да започне нов живот. Казвал й го и синът й, преди да си отиде.
"Накрая ми каза: "Мамо, докога ще търпиш?". Малко по-късно го убиха на пътя. Сякаш той си замина, за да осъзная истината и да се освободя. Сякаш той умря, за да живея аз нов живот", размишлява майката.
Съпруга си Василева определя като "върховен страхливец". Тормозел по-слабите от него, но срещу по-силните действал подмолно, зад гърба, с интриги и лъжи.
"В деня, в който убиха сина ми, 4 години по-късно, докато мъжът ми не си беше у дома, аз натоварих багажа си в колата ми и избягах. Всичко бях написала в писмо, което писах месеци наред и е над 100 страници. В него описах всичките му грехове към мен, към дъщерите ни, към сина ни. Да чете колкото му понесе", разкрива още пред вестника препатилата жена.
Тръгвайки си завинаги от семейния ад, Неда се лишава от много материални придобивки.
"Оставих му цялото ни общо имущество, сред което и ферма. Това беше цената на свободата ми. От една година съм една доволно разведена жена, която определя сама живота си, вдишвам всеки един момент свободата си и не мога да й се нарадвам. Всеки ден оплаквам детето си, но знам, че някога, когато реши да ме вземе при себе си, ще види една майка с високо вдигната глава, една жена с достойнство и гордост и няма да се засрами от мен", споделя още варненката.
Неда събира сили да разкаже за първи път публично тежката си история с щастлива развръзка с идеята да подтикне повече жени, жертви на домашно насилие, да не мълчат повече и да намерят своя път към свободата и независимостта.
* - самоличността на малтретираната жена и името на съпруга са променени от съображения за сигурност.
