У нас е най-силното земетресение от 250 г. в Европа

Страната ни е силно сеизмична зона 

Чирпан, Свищов и Стражица са опустошени след страховити трусове 

Няколко земетресения през последните дни развълнуваха земните пластове на територията на България.

Само за ден се разлюля Пернишко, където си припомниха страховития трус отпреди точно 10 години, люшна се и Благоевград заради силен трус в Гърция - 5,4 по скалата на Рихтер.

България е силно сеизмична зона и това го доказват разрушителни земетресения, които се случват миналия век. В периода от 1900 до 1928 г. стават няколко много силни труса. Четири от тях са с магнитуд около и над 7 по скалата на Рихтер. Това носи тежки разрушения по земите ни.

Такива са земетресението от 1901 г. при Шабла, Калиакра. След това от 1904 г. в района Кресна-Крупник, когато земята два пъти се разлюлява в интервал от 20 минути с магнитуд 7,2 и 7,8. Последното е най-силният трус в пределите на Континентална Европа за последните 250 г. Следва трусът в Горна Оряховица от 1913 г. с магнитуд 7.

Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от тях - на 18 април с магнитуд 7 по Рихтер, е известен също като Поповишко земетресение и Пловдивско земетресение.

След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Общо щетите са на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати, като около 26 хиляди от тях са разрушени; 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 - църкви. Когато става първият трус, много от хората са били извън домовете си, а децата са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки животи. След първия трус много хора живеят и спят на открито в палатки от черги.

На 4 март 1977 г. страната ни преживява едно от най-опустошителните земетресения в историята ни. Трусът е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, окръг Вранча, Румъния.

Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край река Дунав. Най-силно е засегнат Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради. Съборени са 5 училища. Засегната е църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите са издигнати на площад "Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза", както и в близост до училището "Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса "Свилоза" не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството. След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна - студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната "Гражданска отбрана" и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Под развалините в Свищов загиват над 130 души, ранени са над 140.

На 7 декември 1986 г. в района на Стражица трус с магнитуд 5,7 също нанася сериозни щети. В околните райони на Централна и Северна България са частично или напълно разрушени около 15 000 сгради, а двама души загиват.

Последният сериозен трус е от 22 май 2012 г. с епицентър на границата на землищата на пернишките села Мещица и Витановци. Магнитудът от 5,6 по Рихтер беше достатъчно силен, за да се разлюлее и столицата, а много хора в Перник и София прекараха нощта под открито небе.