Останахме без слон след смъртта на Артайда Нал и Дамаянти влюбени на нивата и в клетката

Савитри е първият гигант, който ражда у нас София и Пашко 

Индийската слоница Артайда - най-възрастното животно в софийската Зоологическа градина, издъхна на 58 години.

Тя живя в клетката в продължение на 18 години и се превърна в емблема на Зоологическата градина в столицата. Преди това е била цирков слон, а след това е била настанена в зоопарка в Гелзенкирхен, където не е могла да се социализира с останалите слонове и затова е взето решение да бъде настанена у нас. Индийските слонове имат средна продължителност на живота си в природата около 45 години, а на затворено живеят по-дълго - до около 60-65-годишна. възраст.

Историята на софийския зоопарк е неразривно свързана с наличието и отглеждането на слоновете, които са живели в него през дългата му 133- годишна история. Не е случаен и фактът, че логото на зоопарка представлява слон с корона.

Първите слонове в България са двойката индийските слонове Нал и Дамаянти, като са кръстени на героите от популярна индийска приказка. Те пристигат в София от зоопарка на Карл Хагенбек в Хамбург (Германия) през 1912. Тогава те са на тригодишна възраст. Живеят в парка на царската резиденция "Врана" до 1929 поради липса на подходящи условия за тях в Царската зоологическа градина.

Сградата на слонарника в Царската зоологическа градина е по проект на архитект Станиславов и строежът му започва през 1928 г. На 10 юли 1929 г. той е завършен и Нал и Дамаянти се нанасят в новия си дом. Преместването им се оказва нелека задача. Нал бил превозен в специална метална клетка върху кола, теглена от четири коня унгарски тежковози. Дамаянти изминава разстоянието от 10 км от парка "Врана" до новия си дом пеша, съпроводена от ескорт от гледачи.

В книгата на Михаил Топалов-Памукчийски "Разговори с принц Кирил" е публикуван емоционален разказ на Негово Царско Височество Кирил княз Преславски за двата индийски слона:

"...В двореца "Врана" някога имаше два индийски слона, купени от търговска къща Хагенбек в Хамбург, Германия... Единият, по-възрастният слон Наал, го впрягаха и влачеше два плуга. Слоницата Диаманди влачеше един плуг - уважение към дамата. Тези слонове оряха земята като трактори по цял ден. Това продължи, докато се откри новата Зоологическа градина. Дойде денят да ги изкарват от двореца и Наал трябваше пръв да тръгне. Но той изведнъж се разяри. Не ще да върви. Тогава по съвета на брат ми, на Борис, докараха една огромна стоманена клетка. Постлаха пода й с дъски и ги засипаха с пръст, слама и тор, да са като земята наоколо. Сложиха клетката срещу вратата на слона. Помня този ден. Слонът тръгна да излиза, без да види, че насреща си има желязна ограда. Влезе в клетката, вратата щракна и той остана вътре. Дигнаха го с кран, нарочно докаран от Министерство на благоустройството, клетката със слона, поставиха я на четири колела, закрепиха я здраво и я повлякоха към Зоологическата градина... Когато поведоха слона Наал към изхода да го карат в Зоологическата градина, да видите какво стана. Диаманди, слоницата, като нададе един рев с хобота, като заплака. Почна да удря с хобота оградата, да я блъска с тяло, разлюля цялата ограда. Покривът взе да пада. Ние замръзнахме, всички които бяхме там. Ясно беше, че не иска да остане сама, плаче да върви с него. Не се успокоява, реве с хобота, напира да излезе, разруши половината ограда. Ще стане голяма беля. Един от ветеринарните доктори оправи работата. Куражлия човек. Приближи се до Диаманди, издебна момента, метна един синджир на вратата и я залости. Завърза здраво синджира, тури две греди на вратата, после сложиха още. А Диаманди не спира да реве, да бие с хобот, да иска да излезе. Аз бях потресен. Разбрах как могат да се обичат животните... Когато след ден или два закараха с голяма мъка Диаманди в Зоологическата градина, аз тръгнах с тях. Видях как се спусна към Наал и как двамата започнаха да се галят с хоботите. Природата е велик учител".

Отново двойка от Индия идва у нас след смъртта на Нал и Дамаянти. Савитри и Савитан пътуват с кораб от Калкута цял месец. През 1954 г. пристигат във Варна, от там са докарани в София със специален вагон. Савитри е първата слоница, родила в България, и то два пъти. Но и двете й слончета - София и Пашко, живеят кратко. В зоопарка е живяла и цирковата слоница Зита.

Най-старият зоопарк на Балканите

Зоологическа градина - София е най-старата и най-голямата на Балканския полуостров. Основана през 1888 г. от княз Фердинанд, тя бързо получава популярност и се превръща в място за отдих, развлечение и знание, с прочути в цял свят специалисти и с развъждане на ценни и редки животни. През 1984 г. паркът е преместен от сравнително малката площ в центъра на столицата на територията на днешната община "Лозенец", където е разположена върху площ от 235 декара.

Първото животно в колекцията на зоопарка е черен лешояд, за който е построена волиера в парка на царската резиденция "Врана". След него се появяват колхидски фазани, благороден елен, малко мече и др. представители на българската фауна.

На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война. Това създава много затруднения за поддържането на нормален живот в Зоологическата градина, особено за храненето на животните. Шест бомби падат в Зоологическата градина и причиняват големи опустошения - съборени са няколко сгради с животни и къщата на маймуните, разкъсани са волиерите на блатните птици, до основи е опожарено дирекционното помещение с библиотеката и регистрите.